Три нови детски градини, които ще се помещават в биоклиматични сгради, доставка и монтиране на механизъм за поставяне под земята и компресиране на битови отпадъци, реставрации на стари сгради и изграждане на нов басейн и парк около него в квартал Петралона.
Това са само част от 16-те проекта, които се осъществяват в Атина в рамките на плана за градско възстановяване и развитие „Обект: Атина”. Той бе представен от кмета на гръцката столица Георгиос Каминис в присъствието на европейския комисар по въпросите за регионалното развитие Йоханес Хан, граждани, бизнесмени и представители на неправителствени организации.
„Това е първият цялостен план за развитие на града, който се движи в четири насоки – подкрепа на предприемачеството, подобряване на качеството на живот на жителите, възстановяването на градската мрежа и справяне със социалната криза”, заяви Каминис.
Той посочи, че през 2012 Атинската община е успяла да осигури директно финансиране от Европейската комисия в размер на 120 милиона евро за 72 проекта. До момента от тях са реализирани 16 с общ бюджет 38 милиона евро, а до края на годината ще приключат конкурсите за възлагането на други с бюджет 61 милиона.
Кметът на Атина обясни, че този път парите не се използват за ремонти на площади, паркове и подобни на тях интервенции. „Целта ни е да дадем цялостни решения: да свържем изследователските центрове с пазара на работа, да помогнем на установените и новите компании, да създадем контакти между социалните партньори. Да направим Атина един красив и функционален град, в който всички ще живеят и работят свободно”.
Георгиос Каминис подчерта, че е финансовата независимост на общините е много важна за тяхната резултатност и предложи те да участват в определянето на европейската политика на централно ниво.
В рамките на гръцкото председателство на Европейския съюз той ще предложи създаването на програма “Active cities – Engaged citizens”, която ще ангажира гражданите да участват в решаването на тежките социални проблеми със сътрудничеството на общините.
От своя страна, еврокомисарят Йоханес Хан заяви, че още от 2009 европейското законодателство е допълнено с норматични документи за улесняването на малките компании, а директивата за малките предприятия (Small Business Act) предоставя възможността за учредяване на компания в рамките на три дни. Той допълни, че за съжаление само две от 27-те държави – членки са я въвели в националното си законодателство. „Предприемачеството сред младите хора е наш приоритет, а особено в случая на Гърция нуждата да се създадат нови компании, които да са по-конкурентни от съществуващите е голяма”, посочи той.
Като примери за подобни сътрудничества Георгиос Каминис посочи програмата „Социален дом” за бездомниците в Атина, в която общината си сътрудничи с частната организация „Човечни хора” (прочетете тук статията на GRReporter по темата).
Трима представители на гражданското общество в Атина допълниха визията на общината със своите идеи.
Инициативата „Едно кафе те очаква” на уличното списание „Схедия” е една от акциите, които са част от грижата за изпадналите в тежко финансово състояние хора. Неговият главен редактор Христос Алефантис посочи, че след основната помощ, свързана с храната и осигуряването на безопасен подслон е необходимо сътрудничество с общината за реинтегрирането им в обществото.
„Списанието ни се продава само на улицата от бездомници и хора, които имат малки или никакви доходи. То струва 3 евро, като половината от тази сума отиват директно за продавача. Интересува ни хората да се чувстват добре и да си върнат достойнството. Да излязат от дома си, за да отидат някъде, където са полезни. Самите те казват, че всъщност това е най-важното за тях след финансовата страна”.
За директора на едно от образцовите училища в Атина Костис Кондоянис, училището трябва да се превърне в жив организъм, който да обединява местните общности.
„За да имаме добро образование са ни необходими библиотеки, компютърни зали, по-бързи системи. Не мисля, че имаме нужда от повече училища. Има много парцели, които днес не се използват за нищо, а могат да се превърнат в културни центрове. През деня да се използват от училищата, а следобед и вечер - от местното общество. Така се постига и взаимодействие и засилване на връзките в общността. Ако искаме да върнем хората в градовете, освен работа трябва да им предложим и добри училища, а понякога „добро училище” може да означава просто един красив двор или добре оборудвано игрище”.