Галерия

1

„Вече е време всички да разберат в тази страна, че данъците трябва да се плащат”, каза категорично председателят на Гръцката търговска камара Васили Коркидис. Изявлението дойде във връзка с данни от последното проучване на бизнес климата в страната, според което един на всеки трима запитани бизнесмени иска да спре да плаща данъци и такси в знак на протест срещу правителствената политика и икономическото развитие на страната.

„Не подкрепяме движения като „Не плащам!” и други подобни инициативи, защото те нямат никакъв реален положителен принос за обществеността. Това обаче не означавам, че сме доволни от сегашната ситуация”, поясни Коркидис пред журналисти. Гръцката търговска камара оповести, че ще се включи към общонационалната работна стачка  на 23 февруари тази година, обявена от двата най-големи гръцки синдиката - Съюзът на служителите в частния сектор и Федерацията на заетите в държавния сектор. Малките и средни търговски обекти ще останат затворени в сряда тази седмица, за да покажат своето недоволство от задълбочаващата се рецесия и липсата на ефективни действия от страна на правителството да задържи „живи” останалите малки и средни търговски предприятия в страната.

Според данните на съюза за 2010 година са прекратили дейност 65 хиляди търговски обекта, като общо държавата е загубила около три милиарда евро приходи от данъци и такси за този период. „Един обикновен търговец плаща точно 16 различни данъци, такси и други вноски месечно, които отиват по един или друг начин в държавния джоб”. Тези вноски са за покриването на преки и косвени данъци, общински такси, осигурителни вноски, такси за ползване на професионални помещения, за административни услуги и прочее. Всички те влизат в машината на държавната система, товарът им е особено увеличен в последната година, отбелязват от съюза.

Анализът на разходите на търговците, ги разделя на три основни групи, според средногодишния оборот на предприятието. В първата група са малките или едноличните търговци, които са и собственици, и служители в търговските обекти и имат оборот максимум до 100 хиляди евро на година. При тях в най-добрия случай е представено да имат един или двама души на заплата. Те плащат около 54 хиляди евро данъци, такси и издръжки, които влизат в държавните фондове и каси. Т.е. над половината от оборота им отива да покрие оперативни разходи свързани с държавния сектор.

Същата е ситуацията с втората група търговски обекти създадени тип ЕООД, които имат двама съдружници с по 50% в предприятието. При среден годишен оборот до 200 хиляди евро, техните задължения към държавните и общински институции и предприятия достигат до 94 хиляди евро. За големите търговци, които може да са вписани като акционерни дружества и имат среден годишен оборот да един милион евро, оперативните разходи са около 300 хиляди евро и спадат значително в сравнение с по-малките им колеги.

„По всичко личи, че с до сега водената политика, правителството цели да намали или дори да премахне малкия и среден търговец от гръцкия пазар. Не сме съгласни с тази политика и затова решихме да се самонакажем, като затворим магазините си и се присъединим към стачката на 23 февруари”, заяви с горчивина и доза черен хумор заместник-председателят на търговската камата Костис Хадзаридис. Той изрази острото си недоволство от непрестанните стачки, протести и митинги, които блокират големите градове в Гърция и допълнително затрудняват работата на малките търговци. „Не е възможно някои да затваря границите на държавата, да блокират пътища, да пускат шалтерите без позволение и да парализират каквато и да е търговска дейност и да останат безнаказани”, заяви Хадзаридис, като визира лавината от стачки, която заля Гърция през 2010 година.

За следващите две години прогнозите са още по-мрачни, като очакванията са, че ще затворят 220 хиляди малки и средни търговци, а новите предприемачи няма да надминат 100 хиляди. Ако приемем, че 120 хиляди търговски обекта ще затворят и мястото им няма да бъде заето от нови търговски начинания,  то загубата за държавните приходи ще достигне поне осем милиарда евро, изчисляват от синдиката на търговците.

Едно от предложенията на Василис Коркидис за съживяването на търговската дейност в страната е привличането на големи инвеститори във възстановяването на историческите центрове, както в Атина, така и в Солун. „Цените на недвижимите имоти в централните части на столицата и други големи градове паднаха изключително много в последните години. Чрез използването на схеми за сътрудничество между държавния и частния сектор (РРР), могат да се привлекат по-големи инвеститори, за да се създадат нови търговски райони в сърцето на града, които ще подобрят и неговия облик”, заяви председателя на съюза. Той обаче не даде конкретна идея как подобна инициатива ще защити малкия търговец от създаването на големи търговски центрове тип мол, от които  Гръцката търговска камара сериозно се опасява.