Галерия

1

Виктория Миндова

Въвеждането на касови апарати навсякъде в Гърция се оказа трудна задача  за Министерството на финансите, особено при така наречените „народни”  пазари. Тези пазари имат дълга традиция в Гърция и на тях се предлагат основно зеленчуци и плодове, но също и яйца, мед, цветя, маслини, подправки, продавани от самите производители или малки частни търговци. Идеята за касови апарати по сергиите на народните пазари не е нова и има своите поддръжници, но и своите опоненти.

Земеделците негодуват, че промените в данъчното законодателство ще „изядат” и без това малката им печалба от продажбата на собственото им производство. Повечето от тях отказват да дават произведената от тях стока на търговци, които да отговарят за продажбата на крайните клиенти, защото смятат изкупвателните цени за ниски. От другата страна стоят търговците на селскостопански стоки, които продават рамо до рамо с производителите в народните пазари. Търговците са регистрирани като упражняващи свободни професии и се отчитат на принципа на извършени приходи и разходи, издават касови бележки и плащат наложено ДДС. Правила, които за земеделците в Гърция не важат.

„Правителството няма представа какво означава да си земеделец. Иска да се въведе приходно-разходният метод за данъчното ни облагане, но отказва да признае направените от нас разходи,” оплаква се производител от Халкида и продължава: „В момента данъчните не признават фактурите, представени за извършени разходи като закупуване на семена, тор или напояване, нито мога да представя фактура за труда, който съм вложил. Как тогава искат да ме обложат върху печалбата от продажба, като не признават ценообразуването на произведената продукция.”  Той обяснява, че земеделските производители в момента са притиснати до стената – цената на крайната продукция е поскъпнала, а с повишаването на ДДС и акцизите се е намалила покупателната способност на гражданите.

Мнението на търговците от друга страна е, че земеделците имат големи печалби от търговията, а държавата не прилага справедливо закона за данъчното облагане. „Фиксираният годишен данък на земеделския производител не дава реална оценка за направения оборот,” казва търговец на зеленчуци. „Търговците работят от години с касови апарати по народните пазари - плащаме ДДС върху оборота и отделно ни облагат с данък върху печалбата, както е вписано в закона. Земеделците от своя страна вършат същата работа като нас (продават), но нито плащат ДДС, нито имат данък върху печалбата,” пояснява той.

Напрежението между производители и търговци се засили още повече след обявяването на стачни действия от страна на Профсъюза на гръцките земеделски производители. Основните лозунги, разпространени до медиите бяха: „НЕ! на превръщането на производителя в търговец” , „НЕ! на новото данъчно облагане”, „НЕ! на повишаването на производствената цена”, „НЕ! на въвеждането на 10% ДДС”. Протестните действия бяха обявени за четвъртък осми април тази година, но в последствие бяха отложени. „Правителството ще направи каквото си е наумило, така че няма смисъл да протестираме,” казва земеделец от района Атика. Търговец на картофи, също от столичната община обявява: „И да има стачка, аз ще работя. От години чакам най-сетне да въведат на всички сергии касови апарати, така че подкрепям новите промени.”

Принципът на народните пазари е всеки ден от седмицата търговци и производители на земеделски стоки да пренасят своите подвижни сергии в различни квартали на Атина. В събота всяка община има своя зеленчуков пазар, от който жителите на столицата могат да се снабдят с плодове и зеленчуци направо от село. Цените на предлаганата стока са най-високи с отварянето на пазара в седем сутринта и спадат постепенно с напредването на часовете. Пазарите приключват работа в два след обед, когато купувачите могат да се възползват от оферти като „Платете една маруля, а вземете три!”

Така се работи във всички големи градове на страната и селските производители в околността могат да продават директно продукцията си. Новата мярка за облагане на годишния доход, при който данъкоплатците ще трябва да включат в данъчната декларация и списък с касови бележки  до 30% от направените през годината разходи, ще промени ситуацията и в народните пазари. Граждани коментират, че вече имат по-голяма изгода да пазаруват от супермаркетите, където издават касови бележки, от колкото от сергиите. „Едно време имаше голяма разлика в цените на зеленчуците между пазарите и супермакетите. Днес вече не е така. Освен това вече никой не ни гарантира качеството на стоката. Доматите, например, са безвкусни навсякъде в днешно време. Ако не ми издават и касови бележки, няма смисъл да пазарувам от сергия,” заяви възрастна жена, която бе излязла на пазар за картофи.