Галерия

1

Големите търговски комплекси и молове приветстват малките търговци и ги приканват да потърсят нов покрив при тях. Това отговори председателят на гръцката комисия на Международния съвет на търговските центрове (ICSC) Тодор Харагионис на въпроса на GRReporter „Смятате ли, че моловете ще убият малките търговци?”. Той говори на еднодневния семинар на комисията на тема как Гърция може да се поучи от испанския опит на пазара на недвижими имоти и търговските центрове и даде една различна гледна точка за реформирането търговия на дребно и възможностите за промяна на модела.

В Гърция е широко разпространено мнението, че моловете и големите търговски комплекси ще пометат малките магазинчета и стотици-хиляди малки предприемачи ще останат на улицата. От Камарата на малките търговци и занаятчии скоро заявиха, че в Гърция се води преразпределение на пазара, в който големите търговски интереси искат да завоюват по-голям дял. Съюзът на гръцките търговци също издава SOS, като поставя изграждането на големи търговски центрове заедно с високите данъци и ниската ликвидност между най-големите проблеми на малкия търговец.

„Предприемачите, които се занимават с развитието на търговските центрове обичат малките търговци, защото те придават индивидуалност и специфичен чар на търговския обект”, заяви специално за GRReporter Тодор Харагионис. Целта на търговските центрове не е да заличат малкия търговец, а да го привлекат . Изгодите са, че големите магазини придобиват колоритна индивидуалност, а малките търговци могат да се възползват от регулираната среда и постоянния клиентски поток.

Главният мениджър на Sierra Development Greece Тиаго Еиро разказа опитът на неговата компания в Испания и Португалия, където за разлика от Гърция търговията на дребно не е била достатъчно добре развита преди появяването на големите търговски центрове. „В Португалия нямаше особено силна търговия на дребно, когато започнахме бизнеса с големите търговски центрове. Той се разви изключително бързо и в този бърз ръст ние взехме много търговци с нас”.

Тодор Харагионис разказа, че големите магазини тип мол в Испания нямат характерни различия в различните градове на страната. Ако потребителят се абстрахира от архитектурата, всичко друго е еднакво – познатите марки (Зара, Манго, H&M) с едни и същи колекции с едни и същи маркетингови концепции. Затова собствениците на големи мултимагазини търсят малките търговци на дребно, които придават по-характерен облик и привкус на уникалност на обекта. Специалистът заяви, че последните тенденции са малките търговци  да бъдат сменяни всяка година, така че да се създава усещане за постоянно обновление, познато от откритите пазари.

„В Гърция пазарът на търговските центрове все още не е толкова добре развит и малки предприемачи могат да намерят подходящи за тях помещения на много добри цени”, обясни Тодор Харагионис. Той подчерта, че в идеални условия малките семейни бизнеси спокойно могат да отворят хоризонтите си към нов тип клиенти и търговия, като отворят магазин в голям център и в същото време да задържат личния подход и по-тесните отношения с потребителите в първия си обект.

Гореописаната картина важи само на теория за момента, защото се оказва, че икономическата криза е еднакво жестока както за големите, така и за малките бизнесмени. „В период на криза всички се оплакват – както тези на централни търговски улици, така и тези в най-популярните търговски центрове. Опитът от чужбина сочи, че двата вида търговия могат да си сътрудничат по добър начин”. Харагионис заяви, че появата на нови търговски центрове намалява нивото на депозитите и на наемите на установени търговски обекти, като по този начин се намаляват оперативните разходи на бизнеса, а то там и цените, което в края на краищата облагодетелства крайния потребител.

Гърците обичат както дребната търговия, така и недвижимите имоти, заяви бизнесменът. Той обясни, че регулациите в Гърция не слагат никакви ограничения за разположението на търговските обекти. По този начин всяко нулево ниво на многоетажна жилищна сграда в Атина и останалите градове на страната е магазин. Площите за магазини са използвани за гаражи, за офиси, дори и за жилища, и само някои от тях за търговия на дребно. Много от търговците на дребно не са реално бизнесмени, казва Тодор Харагионис. Той посочи, че в повечето случаи са хора, които имат дете или деца, които не им се учи и намират лесното решение за тяхното финансово оцеляване, като им отворят малък магазин, от който да си изкарват прехраната.

„Търговията на дребно е специфичен бизнес за конкретни специалисти”, бе категоричен Харагионис. Той остави ясно да се разбере, че широко развитата търговия на дребно в Гърция е резултат не от задълбочено изследване на бизнес възможностите, а намиране на бързо решение в условия на хиперконсумация. След световната криза бизнес средата обаче се промени. „Търговците на дребно са едни от най-умните и гъвкави бизнесмени”, заяви Тодор Харагионис и това правило не може да се пренебрегне.

Нямаше как да не попитаме господин Харагионис дали в следващите пет години вижда Атина изпълнена с нови молове и отговорът не беше положителен. „За момента числата, които излизат, за да се разработи нов проект за голям търговски център не са ефективни”. Той поясни, че за да се осъществи един подобен проект, трябва да се следва базовият бизнес модел, който се крепи на инвестицията, финансирането и очакваната възвръщаемост. „За момента ние правим съкращения на съществуващите разходи. В сегашните условия никой проект не е осъществим”, заяви предприемачът. Той подчерта, че няма финансиране. Международните банки нямат никакъв интерес да инвестират в Гърция, а местните банки нямат ликвидни средства. „Това се случва днес, но ние не променяме нашия бизнес. Вярваме, че утре нещата ще са по-добре”.