Галерия

1

Представителите на институционалните кредитори на Гърция се връщат в Атина следващата седмица след тримесечно отсъствие. Те ще проверят с колко е изостанала оздравителната програма на страната според втория Меморандум за финансова помощ и ще подготвят доклада, от който зависи промяната в условията на договора за финансова помощ. Ръководителите на надзорната тройка се очаква да пристигнат в гръцката столица в понеделник и първата им среща ще е с премиера Андонис Самарас. Техническият персонал на мисията ще остане в Атина цяло лято, за да извърши подробна ревизия на местните финанси и да представи конкретни заключения за състоянието на гръцката икономика.

След две години неуморна работа без особен резултат надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия иска реалистичен план бързо решение на три основни проблема в гръцката икономика. Първият е проблемът със събирането на данъчните задължения и борбата с данъчната некоректност. Проучванията до момента сочат, че държавата губи около 30 милиарда евро на година от неадекватно съставената и неправилно функционираща данъчна система. Втората сериозна тема, която е на дневен ред от самото началото на финансовата криза, но малко е направено по нея е намалението на държавния сектор.

По този въпрос правителството на Андонис Самара вече стъпи на криво, след като обяви в програмата си, че няма да има уволнения на държавни чиновници, дори и в публичните институции, които ще бъдат слети или закрити.

“Как ще намалите раздутите разходи в държавния сектор, ако не съкратите персонал?” ще бъде първият въпрос, на който Андонис Самарас ще трябва да отговори на Пол Томсън, Клауз Мазух и Матиас Мориц, представляващи институционалните кредитори на Гърция. Засега източници от правителството казват, че се разглежда възможността за допълнително намаление на заплатите, но ясен отговор се очаква след края на първото посещение на надзорниците. Новодемократите се опитват да прокарат някои мерки със социален характер като удължаване на периода, в който гражданите ще получават социална помощ. Правителството възнамерява да увеличи право на помощ от трудовите бюра от една на две години и в тази рамка да включи и заетите на свободна професия, които са закрили дейност поради кризата.

Третият голям проблем, който остава нерешен е активизирането на приватизационните процеси. Тук управлението на Нова Демокрация представя по-голяма решителност и изглежда готово да се задейства бързо продажбата на някои организации включени във Фонда за управление на публичната собственост. Първи в листата за раздържавяване са държавните железници, Hellenic Petrolium, газоворазпределителните мрежи на ДЕПА и ДЕСПА, както и пристанищата на Солун и Пирея. За железниците има изразен интерес от страна на Русия. Китай също има планове за разработването на железопътна линия, която да започва от пристанище Пирея и да свържва порта с други стратегически инфраструктури. Тежестта с приваитизациите ще падне най-вече върху министъра на икономиката и развитието Костис Хадзидакис, който има вече опит в областта с продажбата на Олимпик Еър по време на правителството на Костас Караманлис.

Всичко това засега остава план, който предстои да се изпълни, а Гърция показа в последно време, че е добра в планирането, но изключително неуспешна в изпълнението. Тримесечната липса на реформи и структурни промени поради повторните парламентарни избори, отклониха сериозно постигането на поставените цели и в третото тримесечие на тази година рецесията се очаква да достигне 9% от БВП. Данни сочат, че общият обем на икономиката на Гърция може да се свие с много повече от очакваното и в края на годината БВП да падне под 200 милиарда евро. Това ще направи още по-трудно изпълнението на ангажиментите на Гърция към намаляване на бюджетния дефицит, като направи неизбежно предоговарянето на условията по финансовата помощ. Според гръцките финансови анализатори, Гърция със сигурност ще получи удължение на помощната програма, но въпросът остава дали то ще е с една или две години.

Ръководителят на Института за международни финанси (IIF) Чарлз Далара смята, че удължаването на периода за Гърция е необходимо, поради задълбочаването на кризата. В интервю пред Die Zeit определя позицията на Германия спрямо страните от европейската периферия като твърде строга и казва, че на Гърция ще са й необходими около 20 милиарда евро допълнително за удължаване на оздравителната програма. Далара е категоричен, че пред сумите, които вече са отпуснати за усвояване на дълговата криза, 20 милиарда евро не са много. Въпреки това, той смята, че парите не могат да бъдат отпуснати безвъзмездно и трябва да има условия по новия кредит.