Галерия

2

1

Трябва да се премахне всяка пречка пред подписването на индивидуалните бизнес договори, вместо до сега установените колективните трудови договори, са категорични от надзорната тройка на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия. Лидерите на мисията дойдоха на поредното си посещение в Атина, за да проверят как върви изпълнението на програмата за фискална консолидация. Те трябва да изготвят експертен доклад, от който зависи отпускането на четвъртия транш от помощта от 110 милиарда евро.

За по-малко от седмица надзорниците трябва да посетят седем ключови министерства преди да представят крайния доклад за прилагане на реформите, след който в гръцката сметка ще влезнат още 15 милиарда евро.

Според последна информация основните предпоставки за изплащането на четвъртия транш са допълнителното преразглеждане на трудовите взаимоотношения и общото намаляване на разходите за заплати не само в държавния, но в частния сектор. Независимо, че министърът на заетостта и социалното осигуряване Лука Кацели твърди, че правото на 13-та и 14-та заплата в частния сектор няма да се премахне, съкращенията няма да отминат допълнителното пенсионно осигуряване и еднократната парична компенсация при пенсиониране.

Пенсиите, налагани допълнително към основното пенсионно възнаграждение трябва да бъдат значително намалени, заяви пред Скай главният секретар „Социално осигуряване” Атина Дретта. Както повечето държавни осигурителни фондове, така и професионалните пенсионни каси, които изплащат допълнителните пенсии към днешна дата са почти на нула или с дефицит. На въпрос „Колко от тези каси са празни?”, Атина Дретта отговори: „Почти всички са с дефицит”.

Икономистите от тристранната мисия съветват правителството да премахне напълно неефективните държавни организации, които само повишават бюджетните разходи и не действат ефективно. В същото време държавното управление се опитва да балансира съкращенията в бюджета, за да не предизвиква допълнително социално напрежение. Междинен вариант, който ведомствата разглеждат в момента е намаляването на допълнителните секторни пенсии от около 45% до по-поносимите за държавния джоб около 10%-15% от общия размер на пенсиите.

В частния сектор обаче съкращенията са по-трудни. До момента в по-големите индустрии нивото на заплатите се регулираше от Колективните трудови договори. На всеки две години приблизително, работодатели и синдикати сядаха на масата за преговори и се договаряха за нивото на минималната работна заплата във всеки сектор, годишните повишения на възнагражденията на служителите и други трудово-правни въпроси. Договорките около процента на повишение на заплатите важеше основно за големи предприятия с персонал над 50 души. Независимо от това, работодателите от всякакъв тип предприятия не можеха да наемат персонал с възнаграждение под договорения минимум.

След избухването на кризата, която бързо преля в дълбока и неопределено дълга рецесия, правителството последва съвета на тройката и отвори пътя за индивидуалното трудово договаряне във всяка фирма. Новите трудово-правни правила бяха въведени със закон в края на 2010. Те дават възможност на работодателите за по-голяма гъвкавост в определянето на работните часове и нивото на месечните възнаграждения. Основната цел на промените е да се даде възможност на бизнеса да запази работните места при намалените обороти и при резкия спад в приходите и печалбата. Синдикатите дадоха сериозен отпор на промените в трудовите взаимоотношения и законът за сега остава без приложение, само на хартия.

В процеса на реформиране на трудовата система, Лука Кацели обяви, че ще въведе промени и в дейността на Организацията по инспекция на труда. След обявяване на проектозакона, който трябва да се гласува в парламента до края на следващата седмица, синдикатите реагираха остро и пожелаха среща с представители на министерството на труда и социалното осигуряване.

„Законът с промените в Инспекцията на труда само ще влоши позицията на работещите, няма да ги подобри, както твърди правителството” бе категоричен председателят на Синдиката на строителните работници Янис Тасиолас. Една от промените визирани от синдикалистът е свързана с глобяването на служители, които работодателите наемат на черно, т.е. не плащат нито социални или здравни осигуровки, нито се водят на щат. До момента при проверка, наказателна такса се налагаше само на работодателя. С измененията на закона за дейността на трудовата инспекция ще се налагат глоби и на работниците на черно.

„Никой не иска да работи без осигуровки и ако се налага, то е заради пропуските във системата”, обяснява Янис Тасиолас. Според него правителството необосновано ще глобява работниците, които много често са принудени да работят без осигуровки, защото работодателите искат да намалят разходите си и сами пристъпват закона.

„Как може да се говори за ефективен контрол, когато общият брой на служителите в Инспекцията по труда е 1020 души, като съществена част от тях са заети в администрацията и не извършват проверки”, пита риторично Тасиолас. Той е част от съюз на няколко синдикални организации, които са се обединили срещу приемането на проектозакона и искат промени преди той да бъде гласуван.

Друга нередност според синдикалистите е клаузата, която включва представители на Гръцката индустриална камара в надзорния съвет на Инспекцията по труда. „Това е сякаш да сложиш вълка да пази овцете” се казва в списъка със забележките към проектозакона. Те са категорични, че ако правителството иска да спре нередностите в трудово-правните отношения, няма да стане със сегашния проектозакон.