Галерия

1

От тази зима гърците ги чакат съкращения, намалени пенсии, още по-високи акцизи. Това са част от мерките, за които гръцкото финансово министерство се договори с надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия във втората видеоконференция тази седмица. Черната дупка в изпълнението на оздравителната програма е приблизително 4,5 милиарда евро, което изисква и незабавни действия. Наслушали се на гръмки обещания, без покритие, мисията на трите институции пое нова политика. Тя вече не пътува целия път до Атина от Вашингтон, Франкфурт и Брюксел, за да слуша оправдания, защо Гърция не си е изпълнила отговорностите по Меморандума за финансова помощ. Тройката води видеоконференции, за да види дали гърците са готови с мерките и тогава преценява, дали има смисъл да „слиза” до Атина, за поредната проверка, от която зависи изплащането на поредния транш от помощта.

След края на видеоконференцията във вторник късно вечерта стана ясно, че правителството няма друг избор и ще срещне най-големите си страхове – съкращения на поне 200 хиляди държавни служители до 2014, 40% намаления на заплати и реформирането на 350 държавни организации и предприятия. В противен случай няма да получи шестия транш от финансовата помощ, който е на стойност осем милиарда евро.

За да спечели време, Гърция пусна на търг тримесечни държавни полици, с които събра около 1,62 милиарда евро със солена лихва от 4,56%. Макар и скъпо, продажбата на полиците се оказа неотложна, защото в края на септември тази година, страната има да погасява стари задължения в падеж, а пари в държавната каса няма. В следващите дни Гърция трябва да покрие текущи задължения от около четири милиарда евро, а шестият транш от помощта още не е одобрен. В момента завърши само първият кръг от преговорите, който гарантира, че тройката ще се върне в Атина в понеделник 26 септември тази година, за да довърша проверката си и да изготвят доклада за състоянието на гръцката икономика.

Междувременно стана ясно, че акцизът за нафтата за отопление ще се увеличи драстично, като се изравни с нивата на нафтата за гориво. В Средносрочния оздравителен план бе записано, че това увеличение ще стане поетапно. Вече няма време за поетапни увеличения и мярката ще влезе на сто процента от 15 октомври тази година 2011. От 0,80-0,85 евроцента за литър, цената на горивото за отопление ще скочи на около 1,40 евро за литър. Изчисленията сочат, че от това повишение държавата ще събере за тази година около 720 милиона евро. Ако зимата се окаже студена, консумацията за нафта за отопление ще се повиши въпреки високите цени и приходите от тази мярка могат да се окажат дори по-високи от предвидените.

Драстичното съкращаване в публичния сектор и широкия публичен сектор също е бил във фокуса на конферентния разговор между Венизелос и членовете на тройката. Надзорниците са поискали публичната администрация и широкия държавен сектор да бъде съкратен не само с 150 хиляди души до 2015, както бе началната уговорка, а с 200 хиляди служители в публичния сектор за същия период, за да може да се ускори фискалната корекция в бюджета. Позицията на министъра на финансите за отказ от работни съкращения и разширяване на трудовия резерв с 20 хиляди служители вече не е актуална и трябва да се премине към незабавни уволнения. По този повод министърът на административната реформа Димитрис Репас пусна министерски устав до членовете на кабинета призова за намаляване на 30% от всички организационни звена на министерствата и контролираните от държавата агенции. Въпреки това, въпросът с работния резерв все още не е ясна и правителството не е готово да се откаже напълно от него.

За служителите, които ще си задържат държавната работа се очакват драстични намаления. Единната система за изчисляването на работните заплати, която най-сетне трябва да влезе в сила от началото на октомври тази година ще разчисти месечните възнаграждения от голям брой от допълнителните добавки и ще изравни хоризонтално заплатите във всички държавни учреждения.  Средно намаление на заплатите в публичния сектор трябва да достигне между 30% и 40% от крайното брутно възнаграждение.

Тройката напомни на министъра на финансите, че гръцкото правителство се е ангажирало със сливането и закриването на около 350 държавни организации. Закъсненията в тази област са огромни, като се има предвид, че все още не са издадени решения за закриването на първите 60 предприятия, които бяха определени за ликвидация в средата на годината. Приватизацията остава важен въпрос, който ще бъде преразгледан при връщането на тройката в Атина. Венизелос се бе обвързал публично с общението, че в края на септември Гърция щеше да има 1,7 милиарда евро приходи от раздържавяване, а до сега не е обявена официално нито една голяма сделка. Финансовият министър е обяснил на тристранната комисия, че приватизация движи нормално и е нужно малко повече време, преди да получи парите от сделките да влязат в държавната хазна. Дали това е истина или прах в очите, за да се спечели още малко ценно време ще си проличи съвсем скоро.