Галерия

1

Несъбраните приходи и дефицитите в държавните предприятия са част от темите, които представителите на надзорната мисия на тройката ще проверят по време на поредното им посещение в Атина. Независимо, че за първото шестмесечие на годината държавните приходи се увеличиха с 7,2%, това се оказа крайно недостатъчно поради факта, че поставените цели в меморандума за финансова помощ за Гърция тяхната стойност трябва да е 13,7%. Според договора с МВФ, Европейската комисия и ЕЦБ, Министерството на финансите трябва да повиши държавните приходи с общо  15% месечно от юли до декември, за да компенсира липсите от първото полугодие.

Мисията ще остане в Гърция до шести август, като в този период ще проведе серия от срещи с министри и други висши държавни служители, които ще представят подробна информация за ритъма на изпълнение на фискалната консолидация на поверените им институции. Срещите на комисарите започнаха от рано сутринта от Министерството на финансите и ще продължат с визита при председателя на Банката на Гърция Георгиос Провополос. По-късно ще се срещнат с представителите на работодателските и синдикалните сили в страната (Камарата на гръцките индустриалци, Съюза на държавните служители и Конфедерацията на гръцките работници) и ще посетят Агенцията за управление на външния дълг и Сметната палата.

От доклада на мисията ще зависи и отпускането на втория транш от финансовата помощ за Гърция от девет милиарда евро, който трябва да бъде изплатен през септември. Докато дойде време за третия транш също от девет милиарда евро през декември тази година, правителството трябва да е намерило успешна формула, която ще разреши проблемите с постоянно губещите държавни предприятия, спестовни каси и здравни заведения. Освен закъснението в събирането на приходи в държавната хазна, правителството на Георгиос Папандреу трябва да предотврати удвояването на разходите за лекарства и услуги в пет големи публични болници, които само от януари до юни са превишили бюджета си с 840 милиона евро. Осигурителният фонд на свободните професии в Гърция също отбелязва огромен дефицит от около 70%, който трябва да бъде покрит. Общественият градски транспорт, железопътните линии и затворените професии също ще трябва да се реформират, така че да се превърнат от губещи за държавата предприятия, в такива които носят приход или поне си изкарват разходите.

В същото време правителството на ПАСОК планира преразглеждане и изменение на размера на Брутния вътрешен продукт. Процедурите по изменението трябва да приключат до края на годината и то да влезе в сила през първото тримесечие на 2011 година. Ръстът на БВП ще достигне 10% или около 24 милиарда евро, което ще преобразува неговата стойност от досегашните 240 милиарда евро на 264 милиарда евро. Според представители на Министерството на финансите преразглеждането на размера на БВП ще помогне на държавното управление да интегрира част от ефекта на сивата икономика в официалните данни за финансовото състояние на страната. Областите, в които се очаква БВП да покаже по-високи нива на оборот са търговия на едро, туризъм, строителство и услуги.

След промяната ще последва и преобразуване на размера на вътрешния дълг към БВП, който в края на 2009 година е бил 273 милиарда евро, а с настоящите показатели до края на тази година неговия размер се очаква да достигне 300 милиарда евро или около 125% от БВП. С изменението тази стойност ще падна на 114% от БВП. Неизбежно ще има промяна и в размера на бюджетния дефицит, който ще бъде намален с около 0,5%-0,6% или в абсолютна сума това е около 1,2-1,4 милиарда евро.

Последната промяна в размера на БВП е била направена преди три години по времето на правителството на Нова демокрация. Тогава държавното управление е искало да извърши преоценка на размера на БВП с 25,7%, а специалистите от Εurostat накрая са дали разрешение само за 9,6%. От Министерството на финансите съобщават, че за да се избегнат подобни разминавания в изчисленията на правителството и евростатистиците, този път Гръцкият статистически институт и Εurostat ще си сътрудничат в процеса на преизчисление.