Галерия

1

Янис Куцомитис е режисьор и филмов продуцент. В същото време той следи отблизо политическите и икономическите събития в Гърция и е един от водещите коментатори в социалните медии. Той коментира за читателите на GRReporter резултатите от първите 100 дни на правителството, промените в гръцкото обществено мнение, нелегалната имиграция, медиите, както и филма за Мохамед, който предизвика бурни протести и насилие в много мюсюлмански страни.

Г-н Куцомитис, преди седмица се навършиха първите 100 дни на правителството. Кои от нещата, които трябваше да бъдат направени бяха направени и кои не?

Както знаете за трите партии, които имат различни идеологии беше особено трудно да се обединят около една обща програма. Основният фактор за това беше реалната възможност Гърция да се озове извън еврозоната и следователно от Европейския съюз. Разбира се съществува един проблем. И трите партии бяха написали в предизборните си програми неща, много по-различни от онези, които могат да приложат реално. Сега се намират в една много трудна от политическа гледна точка позиция: И тримата лидери са принудени да се откажат от предизборните си обещания.

Истината е, че бяха започнати някои промени в реорганизирането на проблемния държавен сектор: В министерството на развитието бе подписан договор с Европейската инвестиционна банка за отварянето на програмите за финансиране, обявиха сливания и закривания на държавни служби и други подобни действия. Проблемът е в това, че държавният сектор фактически е „замръзнал”. Неофициално той е спрял плащанията си към гражданите и частните фирми. Така цялата страна е в очакване на големия транш по договора за заема в размер на 31,5 милиарда евро, за да може животът да продължи да тече по някакъв логичен ритъм. Т.е. някои неща бяха направени, но други не могат да станат, защото зависят изцяло от преговорите с надзорната Тройка. 

Смятате ли, че тройната коалиция ще издържи? Центростремителните или центробежните сили надделяват в нея?

Това зависи от резултата на преговорите. Ако срещата на върха в Брюксел на 19 октомври или по-късно е позитивен за Гърция, траншът бъде отпуснат, имаме възможността да разсрочим дълга и проблемът около оставането ни в еврозоната бъде решен по-дългосрочно, коалицията може да издържи за голям период от време. В този случай нещата ще се стабилизират в някаква степен.

Ясно е, че това рязко понижаване на жизненото ниво ще предизвика реакции. Не мога да знам дали някоя от трите партии няма да се опита да принуди останалите две и да предизвика предсрочни избори. Историята и миналото обаче ни показват, че този който предизвиква предсрочни избори може и да загуби от това. Затова мисля, че ако нещата за Гърция се стекат позитивно следващите избори в страната ще бъдат изборите за европейския парламент през 2014.

Ако обаче резултатът е негативен, ако се появят затруднения или решението бъде пак половинчато мисля, че ще имаме много сериозни сътресения. Едно от тях е възможно падане на правителството, не е изключено то да бъде причинено от оставката на премиера. От там нататък решенията са две: Предсрочни избори или служебно правителство. Бих искал да изключа напълно третата възможност, която е извън рамката на конституцията. За съжаление напоследък не можем да я отделим напълно. Тук не говоря само за публикацията във вестник То Вима, а за реалната възможност от дестабилизация в случай, че Гърция фалира.

Според социологическите проучвания Златна зора се оформя като трета политическа сила в страната. На какво се дължи нейният възход и какво може да донесе?

Според мен причините са три. Първата е промяната във всекидневния живот на хората в големите градски центрове, която бе причинена от идването на голям брой имигранти. Държавните служби не успяха да се справят с това явление, така че то да не засегне толкова рязко живота на гражданите. Златна зора намери тази празнина в действието на държавните органи и на останалите партии и се възползва от нея. Никоя от партиите не е представила реално предложение за решаването на проблема. Всъщност и това, което предлага Златна зора също няма как да се приложи. Тъй като до момента не е измислен законният начин, по който всички тези хора биха могли да се завърнат в страните си, единственото решение по тяхната логика е да качат нелегалните имигранти в кораби и после да ги потопят в морето. 

Втората е, че буржоазните партии вече не вдъхват сигурност на гражданите. Много от хората не обърнаха внимание на идеологията на Златна зора. Бяха привлечени от реториката, че тя е настроена срещу системата, каквото и да означава това за всеки човек по отделно. Повечето смятат, че системата е виновна за разрушението на страната, както и за последствията от това в личен план. И така една партия, която де факто е извън система се появи като отговор на изтърканите и корумпирани партии – носители на вината за днешното състояние на Гърция.

Третата причина е политическият активизъм на членовете на Златна зора. Те помагат на възрастни хора, раздават безплатно хранителни продукти и осигуряват защита на хора, които нямат друга опора. Това отново се дължи на липсата на действия от страна на държавата, която е задължена да бди за сигурността на гражданите, да се грижи за възрастните и да помага на социално слабите.

Действията на Златна зора ми напомнят на комбинация между Хамас и Ку-клукс-клан. Те очевидно са изследвали начина на действие на тези организации и как са успели да се доближат до големи социални групи.

За мен възходът на Златна зора не е задължително възход на неонацизма. Това по-скоро е засилване на гласа на протеста на хората срещу събитията. На този етап смятам, че въпросът за идеологията на Златна зора е второстепенен.

Членовете на Златна зора също правят всичко възможно, за да скрият идеологията си, но тя е факт. До какво може да доведе?

Въпросът не е само в нападенията, които извършват членовете на Златна зора, които преследват нелегалните имигранти, чупят техните сергии и т.н. Опасното според мен е, че насилието срещу който и да е противник се легитимира в съзнанието на много голяма част от обществото. През последните дни видяхме как това обедини крайнолевите формации и последваха сблъсъци с крайнодесните. Опасявам се, че ще станем свидетели на малки „граждански войки”. Това явление може да бъде спряно само чрез политическото и икономическото стабилизиране на страната.

Смятате ли, че планът на полицията за залавяне на нелегалните имигранти дава решение на проблема?

Като начало трябва да кажа, че има резултат. Днес Атина е много по-различна от това, което беше в началото на лятото. Няма две мнения по въпроса, че трябва да е ясно кои са хората, които живеят в центъра на града.

В същото време обаче съществува една въпросителна за условията в центровете за задържане и какво се случва с имигрантите след това. До момента няма ясен отговор на този въпрос. Не се знае по какъв начин ще се установи кой от коя страна идва и какви процедури ще бъдат задвижени с цел да бъдат върнати обратно. Всичко това поражда опасения, че центровете за временно задържане може да се превърнат в центрове за дългосрочно задържане с непредвидими последствия. Но от друга страна не е възможно в тези условия на висока безработица всички тези хора да се разхождат по улиците безцелно и част от тях да са участници в по-леката, а други и в по-тежката престъпност. С това искам да кажа, че планът на полицията се справя с проблема, но не го решава напълно.

Вие следите отблизо процесите в ПАСОК. Смятате ли, че партията ще успее да си върне предишния отзвук сред обществото в качеството й на изразител на лявоцентристкото пространство?

Мисля, че това е много трудно. Не само заради лошите изборни резултати, а най-вече понеже няма отзвук сред младите хора. В момента ПАСОК изразява хора, които носят в себе си атмосферата на 70-те, 80-те и 90-те години.

Проблемът обаче не е само на ПАСОК, а на цялото лявоцентристко пространство от гледна точка на това, че не е ясно какво предлага то във време на тежка бюджетна дисциплина и на минимални шансове за прилагане на така наречената „лява политика”. Следващите години не позволяват в Гърция да бъде приложен подобен модел. Следователно цялото това пространство трябва да осмисли какво точно иска да изрази и да даде своето предложение в рамките на днешните условия. Опасявам се, че ако продължат със съществуващата идеологическа рамка ще изпаднат в безизходица. Старата теория, че преразпределяме богатството на страната в момента звучи само като шега. Просто защото богатство не съществува, а при наличието на един прогнил държавен сектор никой не е в състояние да прилага социална политика. Така че се налага да се проведат дискусии и да се вземат решения, които не е изключено да са в контраст с идеологическата рамка на левицата. Тя трябва да реши какво ще е нейното предложение за модела на развитие на Гърция, след като нещата се нормализират. В момента липсва всякаква визия за това.

Напоследък виждаме да се провеждат доста протести, но участието в тях може да бъде определено като слабо. На какво се дължи това?

Според мен причините са три. Едната е, че както сочат всички социологически изследвания и въпреки кризата гражданите са убедени в желанието си Гърция да остане в еврозоната. Постепенно става ясно, че тези тежки преговори се провеждат с тази цел. Мисля, че преди това за повечето хора означаваше просто орязване на доходите. Те не смятаха, че страната е заплашена от каквото и да е. Сега вече повечето хора разбират, че страната се намира на ръба на пропастта.

Второто е усещането, че протестите нямат резултат. Предишните икономически мерки бяха приети през 2010 и 2011, същото се очаква да се случи и с новите.

Третата причина е, че по време на някои от протестите сблъсъците бяха толкова ожесточени, че много хора, които биха искали да протестират не искат да бъдат свързани с подобни действия.

Мисля, че движението на протестиращите на практика вече не съществува на ниво улични протести. За съжаление то се пренесе на друго ниво. Много от хората са се отказали да полагат всякакви усилия, нямат стимул за работа и креативност и смятам, че това е по-опасно от това да се проведат няколко бурни демонстрации.

Каква е ролята на медиите в тази обстановка?

Тяхното влияние е много силно. Аз съм отрицателно настроен към тяхната позиция от началото на кризата досега. Съвсем ясно е, че тяхната политика и позиция се определят от ролята, която очакват да изиграят на „следващия ден”, както и как ще успеят да оцелеят. Изключително лесно е да се обявиш в подкрепа на отрицанието и протеста и да се самообявиш за знаменосец – отговорник по комуникациите на това движение.

Но ролята на медиите не е тази. Те трябва да бъдат обективни и за съжаление в тази категория попадат много малко гръцки медии и със сигурност големите не са сред тях.

Един друг проблем, който съществува е, че сред журналистите се е прокарало погрешното мнение, че те трябва да бъдат и коментатори. Т.е. да прокарват личната си политическа позиция. Случаите на обективна и балансирано представена информация са по-скоро изключение  гръцките медии. Бих казал, че често предпочитаме да четем статии в чуждестранни медии, отколкото в гръцките.

Същевременно те не спазват стандартите за балансирано съдържание на собствени и европейски продукции в програмите си, независимо дали става дума за информационната или забавната им част. Така уронват сами крайния продукт.

Миналата седмица полицията залови един младеж, само защото бе качил сатиричен профил в социалната мрежа Фейсбук. Съществува ли свобода на словото в Гърция?

Бих казал, че не съществува на всички нива. Тя важи за голям брой неща, но явно някои теми са забранени. В страната продължава да е в сила този анахронистичен закон, какъвто едва ли съществува в някоя друга европейска страна. Въпреки че повечето от партиите се обявиха срещу ареста на младежа, никоя от тях не внесе предложение за анулиране на закона. Така след няколко месеца може да се появи нов случай и да последва нов арест, защото полицията и прокуратурата са задължени да спазват закона. Според мен всичко е въпрос на политическа воля. Много от партиите не са готови да се противопоставят на гласовете на нетолерантността. В същото време съществуват много хора, които са вярващи, но са против нетолерантността. Не споделям мнението, че хората, които не вярват в бог нямат право да изразяват мнение. В противен случай няма да имаме право да се наричаме европейска държава, а Иран. В конкретния случай обаче една от партиитетрябва да придобие необходимия кураж и да предложи анулирането на закона. Тогава ще бъде наистина интересно да видим кои и доколко са готови да се сбогуват с част от привържениците си.

Всички партии се боят да не ги сполети съдбата на правителството на Костас Симитис в началото на 2000 година с организираните от Църквата протести срещу решението религията да не се в личните карти. Според много коментатори конкретното правителство падна именно в резултат на сблъсъка му с Църквата.

Вие сте режисьор и продуцент. Какво е мнението ви за филма, който разбуди страстите в мюсюлманските страни и как коментирате този изблик на насилие?

Гледах малко повече от половината от качения в Youtube откъс на филма, но не последователно, защото действително е ужасен. Не само от гледна точка на пропагандата, която прави, а и като качество на видеоматериала. Това нещо не може да бъде определено като филм, просто е смешно.

Основният въпрос е в това, че създателите му са имали за цел да предизвикат суматоха и това е съвсем ясно. Не съм в състояние да знам кой и защо е искал да причини всичко това.

Филмът и неговият отзвук е бил нищожен. Доколкото научих той е бил прожектиран през лятото в една малка кинозала в Лос Анджелес. Зрителите са били най-много 200 – 300 души. Големият шум се разрази, след като една египетска телевизия посвети цели часове на анализа на този филм. Те бяха поканили за коментар мюсюлмански свещеници - представители екстремисткия ислям в Египет, които електризираха толкова много хората, че те започнаха да излизат по улиците и да демонстрират по насилствен начин.

Несъмнено съществува сблъсък между крайния ислям и Запада. Джихадът, бунтовете в Ирак и Афганистан и в отделни случаи Арабската пролет са свързани с този конфликт. Въпросът е как може да се помогне на умерения ислям да не се поддаде на екстремистите. Наблюдавам събитията в Тунис след провеждането на първите демократични избори. В правителството, което се сформира участват и умерени и по-крайни партии. Много често чета призиви и на самия президент, който призовава за подкрепа от Запда, понеже опасността тези страни да попаднат в мрежите на екстремизма е много голяма.

Това е много голяма дискусия. Със сигурност е необходимо да се повиши образователното ниво и да се подобрят условията на живот на хората там. Моделът на развитие, който ще изберат също не може да бъде копие на западния, понеже там социалните и културните условия са съвсем различни. Необходимо е нещата да бъдат променени постепенно, иначе заплахата от появата на екстремизъм е много голяма.

Но след арестуването на единия от продуцентите протестите някак стихнаха. Филмът бе забранен в някои страни и в даден момент случаят ще бъде забравен, без това да означава, че по-късно няма да се случи нещо подобно.

Когато обаче една такава несериозна история стига дотам, че да заплаши световния мир разбираме колко безсилни са понякога политическите управления на държавите. В продължение на няколко години американският президент Барак Обама се опитва да установи добри отношения с умерените правителства в мюсюлмански страни и ето, че едно лято някакви странни типове правят един нискокачествен филм и анулират цялата външна политика на САЩ. Звучи налудничаво, но в действителност се случи точно това.