Галерия

1

Едно ново развитие на събитията посочва "Уолстрийт Джърнъл", с възможността Гърция да бъде подпомогната от Института за Международни Финанси (Institute of International Finance), както се е наблюдавало при други подобни случаи. Поводът за това твърдение е посещението в Атина на Чарлз Далара, изпълнителен директор на Института за Международни Финанси.

Според вестника, г-н Далара се намира в гръцката столица за неофициални разговори с гръцки политици и банкери, включително с премиера Георгиос Папандреу, с цел да се намери начин частни кредитори да помогнат на Гърция с новата спасителна програма.

По-нататък се подчертава, че Чарлз Далара е един от създателите на плана Brady, една инициатива, вдъхновена от името на американския финансов министър Nicholas Brady, според която през 80-те години банките са получили стимули, за да направят отстъпки по техни заеми към правителства от Латинска Америка. Въпреки това, според публикацията, г-н Далара заявил, че въпросът с намесата на частни кредитори в гръцкия дълг е по-сложен от сходния проблем в Латинска Америка през 80-те, поради големия брой кредитори, ролята на международните рейтингови агенции и пазара на застраховките срещу фалит, като казал обаче, че «това е един тесен път, не го отхвърлям, няма да е лесно, но не мисля, че е невъзможно».

Изпълнителният директор на Института за Международни Финанси предлага да се предоставят стимули на частни лица да рефинансират гръцките държавни облигации, подчертавайки, че «проучването на възможността да се подсили качеството на новите кредити трябва да е част от дискусията, като се има предвид, че те ще са наистина доброволни и за да се избегне едно кредитно събитие». Накрая той твърди, че състоянието на европейските банки и застрахователни дружества, които днес са изложени на риска от гръцкия дълг, е много по-здравословно по отношение на капиталовата им структура в сравнение с това на американските и японските банки в края на 80-те години.

Междувременно Марта Андреасен (евродепутат от Независимата Партия на Великобритания и бивш главен счетоводител на Европейската Комисия), със своя статия в същия вестник, посочва различните ревизии, извършени в статистическите данни на Гърция, които показват, както твърди тя, че контролните механизми на Европейския Съюз (Евростат, Европейска Сметна Палата) са се провалили в тяхната мисия. 

Марта Андреасен подчертава също така, че по времето, когато Гърция се е готвела да влезе в еврозоната, а Европейската Централна банка изразявала безпокойство по повод нивата на държавния дълг на страната, общата тайна в Европейската Комисия и Европарламента била, че Евростат, а впоследствие и тогавашния комисар по икономически и валутни въпроси Педро Солбес, знаели, че всеки глас срещу гръцкото членство в еврозоната би трябвало да замлъкне, тъй като политическия стремеж към разширяване и въвеждане на общата валута бил много силен. В заключение Андреасен стига до извода, че лидерите на Европейския Съюз дълго време са поставяли политиката над математическата действителност и сега по един дълбоко лицемерен начин се държат с гърците, сякаш са парии.

“Ню Йорк Таймс” за General Motors и Lehman Brothers

В друга статия на “Ню Йорк Таймс” Роб Кокс и Ричард Бийлс разглеждат фалита на двете американски компании General Motors и Lehman Brothers, опитвайки се да сравнят тези два случая с гръцката криза.Двамата журналисти посочват, че в зависимост от начина, по който са действали двете компании се е получил и резултатът от техния фалит, като този на Lehman Brothers е катастрофален, докато на General Motors – управляем. Авторите на статията смятат, че сравнението (с гръцката криза) не може да бъде абсолютно, тъй като Гърция е суверенна държава, а не компания, но подчертават, че икономическите последствия от краха на двете американски компании биха могли да бъдат поучителни, посочвайки, че ако политиците в Европа искат един гръцки фалит да завърши като този на General Motors, а не като катастрофалния фалит на Lehman Brothers, трябва да се подготвят.

Имали са много време на разположение, посочват авторите, но за съжаление не са го използвали, и сега един евентуален фалит трябва да се осъществи организирано, а дори и в случай на “окастряне” на дълга, първо е необходим механизъм за укрепване на банковия капитал и финансите, за да се избегне паника в банковия сектор, както в случая с Lehman Brothers.