Галерия

1

Съжителството на различни партии с противоречащи си идеологии в едно правителство представлява ситуация, невиждана досега в гръцката политическа система. Правителството на трите партии с премиер лидера на Нова демокрация Андонис Самарас представлява едно изключително трудно упражнение по политическо равновесие, и то в страна, която няма култура на сътрудничеството. Устойчивостта и стабилността на правителството се влияят до голяма степен от крехкото равновесие вътре в партиите и никой не може да предвиди какво ще се случи в бъдеще. През изминалата седмица по време на разговорите на тримата лидери за оформянето на програмните изявления на правителството, се очертаха някои проблемни области.

Почти до последния момент имаше неясноти около окончателния текст на програмните изявления на правителството, като се наложи всички да направят отстъпки. Този факт  от една страна потвърди, че лидерите на трите партии, участващи в правителството, ще трябва да правят доста компромиси, а от друга засили страховете, че в средносрочен план може да последва разрив.

Между тримата партньори в правителството съществуват сериозни разногласия и големият въпрос за наблюдателите и познавачите на задкулисните игри е «кога ще избухне първата криза», която ще предизвика търкания в правителствената схема.

Според членове на правителството, явно лидерите на ПАСОК Евангелос Венизелос и на Демократичната левица Фотис Кувелис се опитват да намерят баланса между участието си в правителството и партийната цена.

В доста министерства, политически и бизнес кабинети се шири схващането, че съществува проблем по отношение съвместимостта на правителството, в съчетание със структурните проблеми и липсата на действително желание за сътрудничество.

И обратно, в премиерското обкръжение не искат да бъдат крайни, отхвърлят различните конспиративни сценарии за разрив между тримата лидери, и искат да вярват, че ПАСОК и Демократичната левица ще докажат и на практика, че тяхната цел е националният интерес, а не да претърпят по-малки загуби.

Премиерът, който води открит диалог с тях, въпреки че признава трудностите на съжителството, трябва да се справи на още два фронта: единият е социалната сфера, където Нова демокрация създаде очаквания във връзка с прословутото предоговаряне на меморандума, а другият е европейското обкръжение, където европейските партньори искат незабавни резултати в областта на реформите.

Преди няколко дни пред парламентарната група на ПАСОК Евангелос Венизелос изтъкна като основна предпоставка за оставането на партията в състава на правителството създаването на национална група за предоговаряне на меморандума. Този негов ход, в съчетание с фразата «управлява Нова демокрация» се тълкува от опитни членове на Нова демокрация като предвестник на излизането на ПАСОК от правителството. В обръщение към парламентарната група на Демократичната левица нейният лидер Фотис Кувелис изглежда доста угрижен и не се знае докога партията му ще продължи да подкрепя правителството.

Мнозина анализатори смятат, че въпреки програмното съгласие по много въпроси от дневния ред на правителството ще има противоположни мнения и позиции.

Например, във връзка с програмните изявления, прочетени от премиера Самарас, бяха необходими дълги часове дебати, за да бъде постигната обща позиция около приватизационните сделки, инфраструктурните мрежи, настояването на Нова демокрация да бъде отменен законът „Рангусис” за имигрантите, като дори въпроси, свързани с трудовите отношения бяха отложени за есента.

Дори и по отношение на позицията спрямо надзорната Тройка имаше разминавания. Според Самарас, първо трябва правителството да осъществи част от договореното, за да осигури по-добри условия и да започне предоговарянето на меморандума.

От друга страна мнението на Венизелос (за разлика от позицията му като финансов министър) и Кувелис е, че трябва да се подаде искане за общо предоговаряне на меморандума на най-високо ниво, и за гръцкия дълг да важи това, което важи за испанския и италианския, въз основа и на неотдавнашната Среща на върха на Европейския съюз.

Разногласието е явно, тъй като премиерът смята, че правителството трябва да покаже, че прави нещо, и впоследствие да иска предоговаряне на условията, след като при всички случаи и кредиторите са дали отсрочка.

Теорията на Самарас е, че има политическо време за предоговарянето, но и за рекапитализацията на банките, което опитни членове на Европейската централна банка отнасят към края на 2012.

Също толкова интересна е позицията и на министъра на административната реформа Андонис Манитакис, подкрепян от Демократичната левица, по въпроса за съкращаването до края на годината на 15 000 души в държавния сектор, искано от Тройката.

Въпреки че беше постигнато съгласие между тримата лидери Самарас, Венизелос и Кувелис, че няма да се пристъпва към съкращения в държавния сектор, а ще бъде избран методът на преместването, по време на срещата си с представители на Тройката Манитакис не постави въпроса за алтернативни мерки вместо съкращаването на 15 000 държавни служители.