Галерия

1

Социалните мрежи са налели допълнително масло в огъня на гръцката криза, в резултат на което тя се е задълбочила още повече. Това е изводът в научно изследване, публикувано в Wall Street Journal.

Според изследването, може социалните мрежи да играят положителна роля, когато става въпрос за щастливи събития и новини, в случай обаче, когато една страна има икономически проблеми, както през последните години Гърция, намесата им е всичко друго, но не и положителна.

Трима икономисти - Теологос Дергиадис, Костас Милас и Теодорос Панайотидис от Университета на Западна Македония, Университета на Ливърпул и Международния гръцки университет, са проучили доколко туитовете, постовете във Facebook, блоговете и търсенията в Google са повлияли на пазарите на облигации в еврозоната, в най-тежките дни на дълговата криза.

Изводът им е, че информацията, предавана чрез туитовете, постовете и търсенията в интернет са увеличили разходите по заемите не само на Гърция, но и на други страни, озовали се в криза.

«Показваме, че дискусиите в социалните медии и търсенията в Google за гръцката криза предоставят важна информация, която обяснява спредовете между облигациите в европейската периферия и тези на Германия, извън информацията, предоставяна от други финансови променливи», посочват авторите на изследването.

Икономистите са установили, че това явление е било по-ярко изявено в случая с Гърция и Ирландия, където Twitter е основното средство, повлияло върху доходността на облигациите.

Проучването посочва старата позната дилема на занимаващите се с политика: за да бъде преодоляна една криза кое е по-добре – да говорят или да избягват да казват каквото и да било за нея в съвременния взаимосвързан свят?

Учените обаче са категорични: колкото повече политиците са говорели за гръцката криза, толкова повече са се увеличавали споменаванията й в социалните медии, а заедно с тях и спредовете на гръцките облигации.