Галерия

1

Марина Николова

Преговорите за влизането на Турция в Европейския съюз ще продължат, но не може отсега да се каже какъв ще бъде техния резултат. Сигурното е, че за да стане пълноправен член на Европа за Турция пътят ще бъде дълъг и дали тя ще успее зависи от това дали ще изпълни критериите поставени от ЕС.

От една страна съществуват негативни реакции от някои европейски страни и общественото мнение е отрицателно настроено, но от друга страна Европа вече е започнала преговорите и трябва да възприеме Турция като всяка друга страна кандидат за пълноправно членство в съюза.

На представянето на втория доклад на Независимата комисия за хода на Турция към Европа: „Турция в Европа: излизайки от омагьосания кръг” организирано от Фондация ЕЛИАМЕП в хотел „Гранд Бретан” в Атина присъстваха част от групата на редакторите на доклада - бившият президент на Финландия г-н Марти Ахтисаари, носител на Нобелова награда за мир, г-жа Ема Бонино – заместник председател на италианския парламент и г-н Алберт Роан – бивш главен секретар на външните работи на Австрия. Дискусията координира проф. Лукас Цукалис от ЕЛИАМЕП, а от страна на Гърция участваха проф. Танос Веремис и проф. Панайотис Йоакимидис.

Интегрирането на Турция в Европа повдига въпроси за дефинирането на европейската идентичност, за ролята на религията и за границите на Европейския съюз. Основните теми на доклада са свързани с реформите в Турция, позицията й спрямо Кипърския въпрос и с кюрдите, ролята на Турция в региона, отношенията й с Армения и ролята на ислямската религия в светската турска държава.

За момента са блокирани 15 от 35 глави в преговорите като отварянето на някои от тях води до интегриране на страната в Европа. Идеята Турция да не бъде пълноправен член на ЕС разочарова държавата и й дава сигнал, че каквито и реформи да предприеме никога няма да постигне пълноправно членство, отбеляза г-н Роан.

Кипърският въпрос трябва да бъде решен относително бързо, отбелязаха редакторите, но за да се споразумеят президентът на Република Кипър Димитрис Христофияс и лидерът на кипърските турци Мехмет Али Талат трябва да им помогнат както Турция и Гърция, така и ООН.

Съществуват няколко основни причини, поради които пътят на Турция към Европа е затруднен, отбеляза проф. Панайотис Йоакимидис. На първо място, Франция, Германия и Австрия са против приемането й, защото Франция няма да приеме държава, чието население е по-голямо на брой от нейното. Освен това Лисабонският договор прави интеграцията й още по-трудна, а и членството й ще излизе много скъпо - необходими са 35-40 блн. евро за интеграцията й. Също така Турция представлява регионална сила, а и ако тя бъде приета на каква основа Европа може да откаже членството на Украйна и на Кавказките страни?!

Тези причини, които ще възпрепятстват членството на Турция повдигат въпроси и дават база за търсенето на решения. „Когато говорим за нови членки на Европа, никога не съществува ентусиазъм. Когато Испания беше кандидат за членство в Европа, Франция не желаеше тя да бъде приета. Причините винаги са еднакви – те са твърде бедни и ще ни залеят”, отбеляза г-жа Бонино, като заяви, че нищо не се променя толкова бързо както политиката и общественото мнение.

„Членството на Турция е твърде скъпо - ще минат дълги години докато се стигне до този момент, но ако продължава с развитие на икономиката от 7% годишно и продължат инвестициите от чужбина, членството й ще излезе по-малко скъпо”, каза г-н Ахтисаари. Той обори твърдението, че Турция е регионална сила и затова не може да е член на ЕС като напомни, че съществуват много държави-членки на ЕС, които също претендират, че са регионални сили, но това не е повод да бъдат изключени от съюза. Що се отнася до европейска идентичност бяха споделени теории за идентичността основана на общо травматична история свързана с Втората световна война, но от друга страна съществуват и теории, които я свързват с настощето и бъдещето, така че няма общо приета формулировка за това какво определя европейската идентичност, което не е лош признак, отбеляза г-жа Бонино. Важното е ЕС да бъде вярна на обещаното и на заявленията си – когато е взето решение да се провеждат преговори, то трябва да се следва. Европа не е географски, нито религиозен, а политически проект. Защото ако приемем, че демокрацията е процес, то тогава ЕС трябва да обърне погледа си и към скоро приетите държави, които са спрели да се развиват – по отношение на свобода на израза, по въпроси за равенството на половете.

Независимата Комисия за Турция е основана през март 2004 г. с цел да спомогне за провеждането на по-обективен и рационален дебат по темата за влизането на страната в Европейския съюз.