Галерия

2

1

Международният валутен фонд и други институции, които идват на помощ по време на криза имат за задача да предначертаят пътя на държавата, която е в затруднение. Всичко останало е в ръцете на самите управляващи, бе категоричен професорът по икономика в университета Бигли, Асаф Савас Акат. Икономистът говори в Атина по покана на Института за стратегически изследвания и развитие „Андреас Папандреу” и сподели част от опита на Турция в процеса на икономическо оздравяване. Акат подчерта, че ако народът няма воля да приложи предначертаните в пътната карата промени, които в случая на Гърция са заложени в Меморандума за финансова помощ, то не може да се очаква успех.

„Питате се каква е магията, която измъкна Турция от ужасната криза, в която се намираше преди 10 години. Ще ви кажа истината – няма магия, а строга фискална дисциплина”, каза просто икономистът. В края на 90-те години на миналия век, Турция е имала бюджетен дефицит близък до 20% от БВП и голям външен дълг. Обратът в икономиката й се дължи единствено на обществено-икономическите жертви, които са били направени, за да се стигне до първични бюджетни излишъци. По времето на последната световна икономическа криза Турция е успяла да се измъкне от ръцете на Международния валутен фонд, когато други държави са били принудени да се допрат до неговите услуги. Асаф Савас Акат заяви, че Турция е достигнала до много ниски конкурентни нива на държавното си кредитиране в последните години, но то е дошло, когато вече тя не е имала нужда от заеми. „Капиталовите пазари ще ви молят да ви кредитират, когато вече нямате нужда от тях. Така действат те – ако имате голяма нужда, обаче няма да имате достъп до тях”.

Той подчерта, че ако гърците не искат да приложат „предписаните” реформи и структурни промени, така че да балансират приходите с разходите в бюджета, то изход от сегашното положение няма да се намери. Икономистът оприличи Меморандума за финансова помощ на пътна карта за ориентация в ръцете на слепец, в случая когато гражданите или държавното управление” не искат да проведат фискална консолидация. Стабилното положение на турската икономика се дължи най-вече на силната политическа и гражданска воля за продължение на реформите, докато страната достигне желаното ниво на развитие и растеж.

Освен икономистът Асаф Савас Акат  от истанбулския университет, Институтът за стратегически изследвания и развитие „Андреас Папандреу” бе поканил в гръцката столица и други изтъкнати турски учени. Основната цел на срещата бе те да дадат своята гледна точка за очакваното обществено-политическо развитие след парламентарните избори в средата на юни тази година. Срещата мина под наслов „Турция – Денят след изборите и международната ситуация” и на нея говори също така преподавателят по международни отношения и политически науки в университета Билги, Соли Озел. Той запозна гръцката аудитория с любопитните подробности около предстоящите избори, които ще предрешат каква посока ще поеме Турция в близко време.

Според Соли Озел резултатите от предстоящите избори са до голяма степен предсказуеми. Политолозите са почти сигурни, че сегашната управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) ще спечели мнозинство. Разковничето в случая е какво мнозинство ще спечели партията на Реджеп Ердоган. Ако Партия на справедливостта и развитието се сдобие с над 367 места от 550-те общо в турското народно събрание, Ердоган ще има зелена светлина да прокара конституционните промени, които ще делегират много права в ръцете на президента на републиката, който до скоро нямаше ключова роля в развитието на страната. Опозиционните сили от Партията на националистическото движение (ПНД) и Партията на мира и демокрацията (ПМД) от друга страна са против предвидените от Ердоган 27 конституционни промени, защото се опасява, че републиката ще попадне в авторитарния режим на ислямистите и ще отдалечи Турция от светската политика наложена в началото на миналия век от Кемал Ататюрк.

Според турското законодателство една партия може да влезе в парламента, ако надскочи 10-процентовата граница от събраните вотове. За сега още не се знае дали Партията на националистическото движение (ПНД) ще може да се справи с това предизвикателство, а лявата Партията на мира и демокрацията (ПМД) ще пусне независими кандидати, които също се очаква да отслабят до някъде позициите на управляващите днес. Ако двете опозиции успеят да заемат поне 220 места в народното събрание, то партията на Ердоган ще срещне известни трудности в прокарване на новите промени, които се очаква да прехвърлят „плавно” Турция от парламентарна към президентска република.

Политологът Соли Озел смята, че крайната цел на Ердоган е да спечели парламентарните избори и на следващите президентски избори да сложи своята кандидатура. След промените през 2007 година, избраният президент има право на два петгодишни мандата, което ще даде възможност на Ердоган да прекрои турската външна и вътрешна политика по стандартите на тясно ислямската Партия на справедливостта и развитието. Основните опасения на анализаторите се съсредоточават около въпросите на гражданството в Турция, където в момента все още не се признава съществуването на различни етноси в рамките на страната. Идеята „Щом живееш в Турция, значи си турчин” е в корена на кюрдския въпрос, казва  Озел  и е логиката, с която про-европейски и светски насочените в страната се опитват да се борят.