Галерия

1

Американското земеделско училище обединява в себе си цялата мисия и цел на образованието. Съчетаваобразованието на мозъка, ръцете и сърцето. Така че дух, мозък и сръчност може би са основните компоненти, които преподавателите трябва да развиват в децата. Това продължава да съществува при нас, защото ние сме може би единственото училище с практически занимания. Децата садят, берат, гледат животни, продават продуктите и се учат на автономия, на контакт със земята, пътуват много често в чужбина по образователни програми. Много хубаво е усещането, че деца, които не са толкова добри в академичните предмети могат да се окажат много талантливи бъдещи предприемачи”.

Най-важният урок

 „Това, което се старая да преподавам на децата е взаимното уважение. Преподавам по история и политика и право, както и по новите изследователски програми, които са свързани с иноваторството в смисъл, че в техните рамки се възпитава духа на груповата работа, да имат нови идеи и да имат критична мисъл. Поколението, което обучавам няма изобщо критична мисъл, затова мисля, че мисията ми е много сериозно. Искам да ги уча на истинска демокрация, а не на анархия, понеже за жалост двете понятия се смесват много”.

Мостовете между народите

„Нещото, което ме интересува много е да правя мостове между народите и хората, понеже вярвам в интернационалната мозайка. Искам да закопаем томахавките и да се опитаме да смекчим малко историческите събития, които ни правят врагове, без да забравяме. Родолюбието е хубаво нещо, но човеколюбието е още по-хубаво.

В момента преподавам и в гръцко и в българско училище. Как можеш да преподаваш на деца, които имат корени от България и Гърция кои са лошите и кои са добрите? Ако отвориш гръцките книги – българите са лошите, ако отвориш българските – макар и написани по по-смекчен начин ролите се обръщат. Аз искам да видя добрите неща и в двата учебника. Очарована съм от българските учебници, които са много по-толерантни. Често показвам българския учебник на гръцките си ученици и им казват да видят как гледаме на тях ние, с какво уважение четем за Атина, Спарта и т.н. Децата гледат и разбират, че явно има неща, които ни карат да ги обичаме и може би познават по-малко от нас за тях самите”.

За Анна Калинчева е важно учениците й да вземат най-доброто от всички култури, до които се докосват. Да не забравят корените си, но да се обогатяват от всичко добро на страната, в която се намират. Опитвам се да им вдъхна уважение към всички националности. Паспортът ни дава една националност, но мисля, че тя е горе-долу националност под наем. Границите сега са по-стабилизирани, но в крайна сметка, какво са за историята 100 години? Освен това аз съм малко балканистка. Идеята на Ригас Фереос и Георги Раковски е нещо, което ме вдъхновява и ми харесва много. Може би съдбата на балканските народи щеше да е много по-различна, ако се бяха обединили от тогава. В крайна сметка може би решението е балканците да се запознаем помежду си, защото смятам, че ние наистина не се познаваме достатъчно”.

Расизъм и ксенофобия

Анна коментира засилилите се случаи на ксенофобия в Гърция с лични примери. По време на студентските години е срещала трудности дори да си наеме квартира. От друга страна обаче казва: „Не съм ли благословена, че преподавам в едно от най-добрите училища и бях наградена от гръцкото министерство на образованието? От една страна – да, има ксенофобия. Но от друга мисля, че ако успееш да накараш хората да те опознаят и ако са достатъчно отворени да те чуят може би ще променят мнението си. Имала съм ученици, които са по-националистически настроени. Когато ме опознаят ставаме първи приятели. Когато им покажа начина си на мислене и съм откровена децата имат добри барометри и обикновено разбират за какво става въпрос. И когато успееш да върнеш едно дете, поело по пътя на погрешния национализъм – това е победа”.