Галерия

1

Учени от различни националност, включително и гърци обявиха като неподлежаща на съмнение вероятността Гърция да преустанови плащанията по дълга си. Както GRReporter вече писа бюджетният дефицит отново се разраства поради рязко намалялата му приходна част. За първите 8 месеца на годината приходите в бюджета са нарастнали само с 3,3 на сто в сравнение със същия период на миналата година, а в Меморандума, подписан от гръцкото правителство и Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка е предвидено увеличение от 13,7 на сто. Така бюджетният дефицит се е свил със 32,2 на сто, а в Меморандума е записано намалението му с 39,5 на сто.
    Съмнителната ефективност на Плана за спасение поддържа гръцките spread-ове на нивото около 1000 пункта - т.е. точно толкова, колкото бяха и през месец май преди подписването на Меморандума с трите институции. Въпреки че гръцкото правителство предпочита да умаловажи този факт, международните финансови институции го забелязват. Американската инвестиционна банка JPMorgan Chase вече обяви, че тригодишният план от 110 милиарда евро за спасяване на гръцката икономика не е достатъчен да реши проблемите на страната. От JPMorgan Chase предлагат той да бъде последван от още един тригодишен план, за да има шанс за успех.
    Друга американска банка Morgan Stanley също отбелязва, че Европа преживява две кризи - банковата, която две години след колапса на Lehman Brothers все още не е отшумяла и кризата с дълга на PIIGS и двете кризи взаимно се подхранват една друга. А Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие открито обяви наскоро проведените със шумен успех банкови stress test-ове за нагласени и неотговарящи на истинското състояние на банките на Стария континент.
    Гръцкият външен дълг продължава да расте, но с по-бавни темпове, страната навлиза в по-дълбока от очакваната рецесия, а и ситуацията в Еврозоната не е кой знае колко розова. Тези обстоятелства дават основание на група учени икономисти да заключат, че разсрочването на плащанията по гръцкия външен дълг е неизбежно и да започнат да разглеждат механизма, по който това ще се случи. Според тях след година или две Гърция ще има външен дълг над 150 на сто от БВП на страната, помощта от 110 милиарда евро ще е консумирана и Европа ще е изправена пред дилемата или да признае открито фалита на гръцката държава с всичките катастрофални последици за банките-кредитори на Гърция или да извади от джоба си още един пакет от 110 милиарда евро, както предлага JPMorgan Chase, който разбира се ще е свързан с нови болезнени реформи.
    Както отбелязва вестник “Имерисия” въпросът не е дали ще фалира Гърция, а кой ще плати сметката. Т.е. на кого ще спре да плаща Гърция - на банките-кредитори или на своите граждани. Професор Дейвид Харвей припомня, че когато наскоро американските гиганти United Airlines General Motors са спрели да изплащат дълговете си, са застанали в съда и са казали: “единственият начин, за да оцелеем е да спрем да плащаме на служителите си”. И американският съд отговорил: “Чудесно. Тогава спирайте да плащате”. Според известния професор-икономист това е единствената възможност и за гръцкото правителство. Той оприличава гръцката икономика като болен зъб, който правителството вместо да реши да извади изведнъж въпреки болката приема да живее 20 години с него и той непрекъснато да го боли.
    От своя страна вестник New York Times изчислява, че държавните и частните дългове на Гърция, Испания и Португалия заедно надхвърлят 2,6 трилиона евро. Според професора от Аристотеловия университет в Солун Спирос Маркетос европейските банки се намират под огромния натиск на тези дългове. Той твърди, че ако Гърция реши да разсрочи само 15-20 на сто от дълга си, това веднага ще предизвика банкова криза в Еврозоната и то най-вече във Франция и Германия. “Когато казвам банкова криза имам предвид фалит на банки с непредвидими последствия”, уточнява ученият и пояснява, че в момента всяко новородено бебе в Гърция вече е натрупало 30 000 евро дълг, който ще изплаща през целия си живот.
    Математици изчисляват, че за да е в състояние Гърция да изплати дълга си, тя трябва да има годишен ръст на БВП от най-малко 5% - нещо, което дори и най-големите популисти политици не смеят дори да споменат публично, камо ли да обещаят, че са в състояние да го осигурят. Печалбата на предприятията намалява право пропорционално на намаленото търсене на пазара, съпърствана е от банкова криза и нищожна ликвидност и отгоре на всичко се добавя и огромният външен дълг.
    Социалистът премиер Георгиос Папандреу обеща при откриването на Солунския панаир да намали данъците на предприятията и да премахне бюрокрацията пред големите инвестиции. Думите му не намериха ентусиазиран отклик от оклюмалите бизнесмени, дошли да чуят речта му на Международното изложение. Както един от тях коментира пред GRReporter, усилията на кабинета да съживи икономиката са: “Too little, too late”.