Галерия

1

През последната година „държавното подслушване“ се е увеличило със 70%! «Големите братя» на Националната разузнавателна служба (НРС) и Отдела за борба с тероризма са записали през 2010 г. разговори на граждани при 3.450 случаи, в сравнение с 2.031 през 2009 г.! Изчислено е, че ежедневно заради обществената или национална сигурност са подслушвани телефоните на минимум 1.500 души, а на денонощие се записват около 50.000 разговора. Около 130 полицаи и държавни служители работят в двата центъра за подслушване, намиращи се на 15-ия етаж в сградата на бул. „Катехаки“ и на 12-ия етаж в централата на полицията на бул. „Александрас“. Вестник «Βима» представя непознатата страна от работата на двете големи системи за «законно подслушване», станали известни през последните месеци с разкриването на групировките занимаващи се с уговорени мачове, на стотиците мафиоти в Атина, Лариса, Солун и остров Закинтос, на касапницата в квартал Рендис, на убийството на 45-годишния Манолис Кандарис на ул. “3-и септември“ и т. н. Въпреки това, както става ясно от официалните документи, има много голям брой «съподслушвания», които не се оповестяват, под предлог националната сигурност...

Според последния годишен доклад на Службата за опазване неприкосновеността на съобщенията, през 2010 г. са издадени 2.281 заповеди на главния прокурор за премахаване неприкосновеността на съобщенията заради «националната сигурност», но и 1.169 постановления на съдебни съвети (общо 3.450) за проследяване на членове на банди, замесени във всякакви престъпни действия. През 2009 г. бяха издадени 1.061 прокурорски заповеди и 970 постановления на съдебни съвети (общо 2.031) за проследяване на заподозрени. За да стане напълно ясно разграничаването в използването на двете системи за подслушване, нека отбележим, че през 2005 г. бяха издадени едва 199 решения за проследяване на телефони (тогава само на стационарни). Т. е. съответното премахване на неприкосновеността през последните 5 години се е увеличило почти 20 пъти!

Един много интересен момент при случаите с «държавно подслушване» е този, който касае подслушванията, извършвани заради «националната сигурност», където се изисква само прокурорска заповед, за да се задвижи системата на НРС. Така много служители, занимаващи се със случаи на общи престъпления искат подслушването да става по причини, свързани с „националната сигурност“, за да се ускорят процедурите, тъй като в този случай е необходим само един документ от прокурор, а не продължителната процедура по издаването на постановление от съдебен съвет. Например разследването за дейността на въоръжени групировки, за отвличането на бизнесмена Периклис Панагопулос, и за дейността на мафиоти, беше осъществено от НРС по причини, свързани с „националната сигурност“, въз основа на Закон 2225 от 1994 г. и някои по-нови негови изменения. Т. е. все едно, че един мафиот е шпионин. Въз основа на този закон разрешителното за проследяването се издава почти автоматично с издаването на прокурорската заповед, без да е необходимо да се обосновава подробно причината за подслушването. Естествено, за да се постигне това се намира някакво «просто оправдание»: в почти всички банди участват чужденци. Така полицаите казват, че тези чужденци представляват заплаха за националната сигурност на страната и процедурите се ускоряват...

Според наблюдатели на работата на системите за «официално подслушване» обаче, съществува опасност да бъдат фалшифицирани бързите прокурорски заповеди и да бъде поискано премахване на неприкосновеността на мобилните телефони на политици, бизнесмени или частни лица за обслужването на „други интереси“. Отбелязва се, че Службата за опазване неприкосновеността на съобщенията, която е компетентният контролен орган, не извършва проверки в централните бази на системите за подслушване на НРС и Отдела за борба с тероризма, а във фирмите за стационарна и мобилна телефония, които се свързват с тези системи и «откриват линии» за тайните служби и службите на реда.

Както разкриват компетентни контрольори: «Ако се предприеме подслушване на телефони извън посочените в прокурорската заповед или съдебното постановление, тогава системите за законно подслушване бият тревога. Всяка година се сблъскваме с 4-5 случая на подобна тревога, за които в последствие бе установено, че са грешки в системата, а не незаконно подслушване. Например за голям период от време в системата се включваше тревога, защото някои бяха забравили подслушването на телефоните на служители от НРС, осъщедтвено с цел проба на системата. И разбира се, за това подслушване нямаше прокурорска заповед...».

Отговорни държавни служители обаче посочват, «че голямата опасност идва от процедурата на кореспонденция с исканията, подавани в главна прокуратура». Служители на НРС и Отдела за борба с тероризма пък контрират, че «съответната процедура е прозрачна, тъй като се контролира от компетентни прокурори, наблюдаващи двете служби...». В крайна сметка новият председател на Комисията за институциите и прозрачността в парламента Атанасиос Цурас подчертава, че е поставил като приоритет пълното изработване на план за национална стратегия и защита на съобщенията. Същевременно той заявява, че смята за основни цели политиката на сигурност в сектори, където съществуват големи празни полета, като например интернет, но и кореспонденцията.

ДВЕ СИСТЕМИ, 700 ΤЕЛЕФОНА, 100 ИНТЕРНЕТ ВРЪЗКИ