Галерия

1

Започва последният етап от рекапитализацията на Alpha Bank. В събота, шести април общото събрание на банката трябва да приеме плана за стабилизиране на финансовата институцията. Според него банката ще се опита да набере 550 милиона евро от частни инвеститори. 457,1 милиона евро от тях ще бъдат набрани с емитирането на нови обикновени акции. Те ще бъдат предложени с предимство на вече съществуващите акционери, но в процеса се очаква да се привлекат и нови инвеститори. В допълнение банката ще издаде обикновени акции на стойност 92,9 милиона евро, които ще бъдат предложени на стратегически и институционални инвеститори. Тяхното участие ще подпомогне развитието на банката в бъдеще.

Участието на Фонда за финансова стабилност, който черпи капиталите си от Европейския фонд за финансова помощ (EFSF) също ще подкрепи процеса като издаде нови акции на стойност 4,1 милиона евро. Цената на новите акции ще бъде определена от управителния съвет на банката. Според Alpha Bank след завършване на рекапитализацията банката ще има 7,9 милиарда евро капиталова основа. Това се очаква да я направи финансовата институция с най-силна капиталова база в страната, предава Вима.

Частните инвеститори ще получат без допълнително заплащане гаранция (warrant) за всяка закупена акция в брой, с която се увеличава капитала. Те дават право на инвеститорите да придобият акции, издадени от Гръцкия фонд за финансова стабилност в следващите четири години и половина. Акциите придобити от фонда са част от помощния капитал, които държавата отпуска за допълнителното финансиране на банките.

В една гаранция (warrant) може да се включат между седем до девет обикновени акции в зависимост от степента на покритие при увеличението на капитала. Тяхната цена ще бъде предварително определена и ще бъде равна на установената цена на новоиздадените акции при рекапитализацията, плюс годишна надбавка. Надбавката нараства от 1% за първата година до 5% в последната година преди края на срока. Самите warrants ще може да се търгуват на Атинската борса.

Alpha Bank ще се размине с национализацията, ако успее да набере нужния й капитал от частния сектор и ограничи акциите с право на глас, които притежава държавният Гърция фонд за финансова стабилност. Ако по време на първата сесия на Общото събрание тази събота не е постигнат кворум за решение по всеки въпрос свързан с рекапитализацията, ще се назначи извънредно общо събрание на 11 април тази година и евентуално второ извънредно общо събрание пет дни по-късно.

Неясна остава ситуацията около сливането на Националната банка на Гърция (NGB) с Eurobank. След като в последните месеци правителството и собствениците на двете институции работят усилено за обединението, плъзнаха слухове, че то може и да не се състои. Гръцките медии лансират идеята, че надзорниците от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия се противопоставят на сливането. Непотвърдена информация сочи, че кредиторите намират създаването на нова супер-банка за неустойчиво. Засега кредиторите не са потвърдили тези слухове. Не се изключва възможността гръцкото правителство да се е стреснало от кипърската криза и сега да е променило мнението си за окрупняване на банковия сектор.

Още миналата година някои оценки сочеха, че новото обединение NBG-Eurobank ще създаде банков-мастодонт, който няма да може да набере нужните му капитали от частни инвеститори. При това положение национализацията на новата обединена банка ще бъде неизбежна. При подобно развитие държавата трябва да поеме оздравяването на банката, което ще натовари допълнително финансово Гърция и ще създаде сериозни проблеми в процеса на рекапитализация. NBG вече притежава 84,3% от Eurobank. Юридическото приключване на процеса и крайните разрешения за неговото изпълнение се очакват в средата на годината.

В последните три години гръцките правителства приеха практиката да прехвърлят отговорността за трудни решения на външните кредитори. В страната не се изключва възможността смяната на мнението за обединяването между двете институции да е решение на трипартийното управление, а не на надзорната тройка.

В Кипър държавата не бе способна да поеме товара на рекапитализацията на двете най-големи банки, което доведе до поредица от негативни ефекти – банките останаха затворени 12 дни, икономическата дейност бе почти напълно парализирана, а доверието в еврото като валута бе отново разклатено. Едно от общоприетите мнения в Гърция днес е, че местното държавно управление се опасява от подобна на кипърската ситуация. Затова се опитва да избегне поемането на товар, по-голям от финансовите възможности на държавното управление. Въпреки това, сливането на NBG-Eurobank не може да остане още дълго във висящо положение.

Този четвъртък мисията на надзорниците се върна в Атина, за да установи напредъка на реформите в страната. Първата среща ще бъде с министъра на финансите Янис Стурнарас, с който се очаква да се обсъди извън останалите въпроси и бъдещето на банковата система. След края на проверката, надзорната тройка ще публикува доклад с напредъка на гръцката реформа, който трябва да хвърли светлина и над несигурното сливане между NBG-Eurobank.