Галерия

1

24 часа преди края на приемането на заявления за доброволното участие на частните кредитори в окастрянето на гръцкия външен дълг, картината все още остава неясна. Компаниите, които са заявили досега доброволното си участие в намаляването на номиналната стойност на държаните от тях гръцки облигации са: Ageas, Allianz, Alpha Bank, AXA, Banque Postale, BBVA, BNP Paribas, CNP Assurances, Commerzbank, Credit Agricole, Credit Foncier, DekaBank, Deutsche Bank, Dexia, Emporiki Bank of Greece, Eurobank EFG, Generali, Greylock Capital Management, Groupama, HSBC, ING, Intesa San Paolo, KBC, Marfin Popular Bank, Банка Кипър, Metlife, National Bank of Greece, Piraeus Bank, Royal Bank of Scotland, Societe Generale, Unicredit.

Облигациите, които те притежават са на обща стойност 81 милиарда евро и съответстват на 39,3% от общо 206-те милиарда евро гръцки дълг държан от частници. С други думи в момeнта Гърция дори няма квотата от 66% доброволно участие на кредиторите, за да задейства спасителния механизъм на клаузата за колективно участие CACs, с която да принуди останалите 34% да приемат обмяната на облигациите с нови с по-ниска стойност. С облигациите на гръцките социално-осигурителни фондове и банки, те достигат 49,4%, което остава недостатъчно. Социалните фондове, които са се включили в процеса са на осигурените в частния сектор (ИКА), на земеделците (ОГА), здравното осигуряване на държавните служители (ОПАД) и Акционерния фонд на политическите служители.

Междувременно Патрик Армстронг, който е управляващ партньор в Армстронг Инвестмънт Мениджмънт в Лондон заяви пред Bloomberg, че неговата компания няма да се присъедини доброволно към суап сделката. Неговата компания притежава гръцки облигации с падеж на 20 март и той казва, че макар и минимален има шанс да получи нетната им стойност след около две седмици. “Аз напълно очаквам да се активира клаузата за колективно действие, която ще включи и нас", заяви той. Oт гръцка страна Фондът за допълнително пенсионно осигуряване на държавните служители изглежда няма да се включи в PSI. Членовете на Синдиката на заетите в държавната администрация за втори ден саботираха съвещанието на организацията, на което трябваше да се вземе решение за доброволно приемане на процеса, но по всичко личи, че резултатът ще е отрицателен.

Резултатът от гръцкото намаление на дълга по прогамата PSI остава несигурен и според изявлението на представителя на Международния финансов институт Жан Лемиер пред франския Le Monde. Той смята, че успехът на сделката би бил в интерес на всички страни, включени в процеса, но е категоричен, че участието на частните кредитори в спасителната програма не трябва да губи доброволния си характер. В същото време излезе информация, че борсите в Милано и Щутгарт са спрели да търгуват гръцки облигации, а финландските евроскептици са поискали копие от гръцкия договор за гаранциите, за да се уверят, че ще си върнат парите в случай на некотролируем фалит на страната.

Изпълнителният директор на греманската инвестиционна банка KFW Улрих Шрьодер изказа опасенията, че гръцкият PSI няма да събере и 60% доброволци от частните кредитори, за да се намали дълга. В този случай неконтролираният фалит е най-вероятен изход с предизвикването на кредитно събитие. Загубите от неефективния PSI може да се покрият от Европа и Международния валутен фонд, но официална информация за това още няма. Royal Bank of Scotland (RBS) предвижда, че дори след успешното орязване на дълга, той ще остане висок и Гърция няма да се размине без трети помощен пакет. От банката настояват, че вторият Меморандум излиза скъпо на Гърция и през 2014 външният дълг ще достигне рекордните 180% от БВП, въпреки PSI. Тогава обаче евентуален фалит на Гърция може да се окаже много по-сериозен политически въпрос, защото 80% от дълга ще е притежание на страните-членки на Европа и институционалните кредитори.