Галерия

1

Изненадите в Гърция никога не свършват, а сценариите за нивото на дефицита в края на 2011 започнаха да се променят всяка седмица. Новите заключения на надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия са, че гръцкият бюджетен дефицит ще се окаже поне 9,1% от БВП, вместо изказванията от края на септември, че неговия размер ще е 8,5% от БВП. Целите от началото на годината, че дефицитът ще спадне до 7,5% от БВП вече изглеждат далечни и повече от нереални.

Причини за постоянните отклонения са очевидната неефективност на гръцкото правителство, което не може приложи мерките за фискална консолидация и структурни реформи достатъчно бързо, така че да изпревари ефекта на рецесията и да изравни разходите към приходите според поставените цели в оздравителната програма. Фокусът на управляващите от ПАСОК остава повече върху приходите от по-високи данъци и такси, на които обикновените гърци не могат да смогнат. В същото време, малко се прави за съкращаване на публичния сектор и разходите свързани с него, които са и основният източник на проблема. Приватизационната програма боксува вече повече от година, а шестетапният план „Еврика” на Roland Berger не среща горещи привърженици в Гърция.

Петата мисия на надзорниците свърши и оглавяващите тройката се договориха, че за периода 2011-2014 ще трябва да се вземат решителни мерки в размер на 10 милиарда евро. Конкретният характер на мерките е все още неизвестен, а тяхната резултатност е повече от съмнителна, при положение, че гръцкото правителство не може да се справи с досега поставените задачи. В същото време устойчивостта на външния дълг на страната намалява, като неговият размер наближава 160% от БВП, а максималната норма за неговото управление в еврозоната не надминава 130% от БВП. Този факт накара комисарят по икономическите въпроси в Европейския съюз Оли Рен откровено да признае за първи път, че не е изключено по-голямо окастряне на стойността на гръцките държавни облигации от 21%, както бе договорено на срещата на върха на евролидерите в края на юли тази година. „ Не изключвам намаляване на дълга. Трябва да се знае, че не е просто да се направи насилствено окастряне на гръцките задължения", заяви пред австрийската телевизия ORF. Рен подчерта, че трябва да се предприемат мерки, така че това да не доведе до риск от разпространяване на проблема и в останалата част на еврозоната.

Цялата каша с гръцката криза и европейската нерешителност доведе до отлагане на октомврийската среща на върха на лидерите в Европа за 23 октомври тази година, до когато се смята, че ще излезе и петият доклад на тройката за изпълнението на гръцката оздравителна програма. Много анализатори свързват изплащането на шестия транш от помощта с въвеждането на новата общоевропейска програма за справянето от дълговата криза в зоната. Запитан дали на гръцкия дълг ще бъде намален с 50-60%, Рен заяви, че европейските лидери ще продължат да обсъжданията на  ситуацията в Гърция, без да даде конкретен отговор на въпроса. Той добави, че следващото заседание на Брюксел темата продължава да е на масата за преговори и отказа да коментира различните сценарии.

Докато дойде време за решенията на върха от Брюксел, гръцкото правителство е изправено пред предизвикателството да окаже натиск върху обществените организации да преосмислят идеята за националния колективен трудов договор, който до момента определя минималната работна заплата в страната. Тройката съветва правителството да премахне тази мярка, защото в период на рецесия актуализирането на заплатите спрямо инфлацията не помага за запазването на работните места, още по-малко за отварянето на нови. В същото време, Националният статистически институт обяви, че нивото на инфлацията е 3,1% - размер, който е необичайно висок за период, в който се намаляват преките приходи на работещите. Икономистите го обясняват с размера на сивата икономика, която „помпа” със средства на пазара, но няма пряк отпечатък в бюджетните приходи. Проблемът остава не в размера на минималната работна заплата, а в средната работна заплата, която се определя с голям брой добавки, коментират специалисти.

Каквито и мерки да се вземат за намаляването на разходите за труд в частния сектор, конкурентоспособност няма да се подобри драстично докато не се промени начинът, по който действа публичната администрация и законите, приети от парламента не започнат да се прилагат на практика. Тройката настоява за активизиране на приватизационните процеси и допълнително окастряне на разходите в публичния сектор. Това може да стане или като се увеличи броя на държавните служители, които ще влязат в трудовия резерв, или като се прибегне до преки съкращения на служителите в планираните за закриване публични предприятия. Освен това, надзорниците настояват правителството да включи в щатната таблица работещите в държавни дружества, които предлагат комунални услуги, като Националната електрическа компания, водоснабдителните предприятия в големите градове, Националните пощи и рафинериите с държавно участие.