Галерия

2

1

Неформалността е поведение между играчите на пазара, което не се регистрира и не се разпознава от формалните бюрократични структури на регулирания пазар. Не е задължително това да означава незаконна дейност. С други думи, хората решават да бъдат неформални. От друга страна, това е дейност, която се проявява и аз ще обясня защо и как се проявява. Но след като веднъж попаденете в неформалния свят е доста трудно да станете част от формалния свят. Как се появя неформалният свят? Неформалният свят се поражда от желанието на хората да търгуват, да излязат на пазара, да купуват, да продават, да наследяват собствеността на хората, да продават нечия собственост, да я наемат. Неформалният свят се поражда когато формална структура, която регулира пазара и икономиката е много сложна и става все по-сложна с всяка изминала година, защото или е свръхрегулирана, или се регулира въпреки всички нормативни актове. С други думи, нормативните актове не се елиминират, а в същото време се появяват нови. Например, когато физическо лице желае да прехвърли жилището си, прехвърлянето във формалния сектор му отнема повече време отколкото в неофициалния сектор. И неформалността става още по-голям проблем, когато формалната структура се оказва остаряла. Имам предвид, че обикновено причината, поради която искаме да обменим нещо във формалната среда е че формалните процеси, бюрократичните процеси са тези, които гарантират на лицето сигурността на окончателната сделка. Никой няма да се съмнява в сделката. Въпреки това наличието на такава огромна степен на непредсказуемост на процесите, на огромно равнище на това, което в областта на икономиката наричаме разходи по сделката, или когато процесът изисква твърде много стъпки, такива, които са известни от самото начало и още много други, за които научавате, след като започнете сделката, когато има твърде много размотаване, твърде много плащания, официални плащания, финализирането на сделката до края на дена е много трудно. И това сме го забелязали в много страни.
    В крайна сметка, хората не успяват да изминат целия път до финализирането на сделката и спират по средата или някъде си. И така и не получават сигурност. Дори и да стигнат до окончателно решение, сделката, следващата сделка няма да изглежда като първата, защото процесите са се променили. Така че сигурността по прехвърлянето във формалния сектор е също толкова неформална, също толкова несигурна, отколкото и в рамките на неформалната среда. С други думи, несигурността на сделката определя всяко поведение. В крайна сметка, лицето решава, че няма участва в подобно енергоемко, скъпо и непредвидимо упражнение. Вместо това ще се ограничи само в осъзнаната несигурна, но по-малко скъпа и по-бърза сделка. Това е неформалният пазар.
    Не всичко е черно и бяло на неформалния пазар. Около 70% от населението на света, повече от четири милиарда души по света живеят и работят в неформалния сектор. И неформалност означава, че не можете да имате пълна сигурност за вашия дом или апартамент. И можете да установите това, когато се окаже невъзможно да го продадете бързо или да го датете под неам, например. Процесите са доста сложни. Ако напуснете дома си и земеделските си земи и отидете в друга страна, за да си намерите по-добра работа и когато се върнете откриете, че съседът ви е извършил престъпление и е взел част от имота ви, ще ви отнеме цяла вечност да защитие действителната си собствеността посредством изключително сложната съдебна система. Това е част от неформалния сектор. Всичко това не е незаконно. Това е просто живот в една много сложна, не добре структурирана институционална основа.
     „Черният” пазар, от друга страна е нещо доста различно. „Черният” пазар означава готовност за включване в „черни”, корумпирани дейности, така че да получавате по-висок наем, по-високи печалби. Това се прави с цел от самото начало на поведението, от самото начало на споразумението. И двете страни осъзнават факта, че се заемат с „черна” дейност. Пример за такава дейност е, че аз съзнателно ще построя къща на място, което знам, че не ми принадлежи. Аз съзнателно ще наруша границите на владение и ще взема земята на друг човек. Аз ще си затворя очите, ще сключа договори и ще наема нотариус или адвокат, ще платя и така всеки един става част от тази „черна” дейност. Друг пример е когато хората вземат пари „под масата” за определени неприемливи действия или сделки. Те много се доближават до дейностите „на черно” и до корупцията. Друга дейност „на черено” е, когато хора избират да не плащат данъци.
     И така, неформалната дейност еднаква ли е с дейността „на черно”? Не. Обаче, дали неформалната дейност предшества дейността „на черно”? Би могло да е така, тъй като дейностите „на черно” доминират в страни, където формалната структура е много слаба и прилагането на закона е много трудно. Формалните правила е трудно да бъдат прилагани в действителност. И по този начин имате среда, която инкубира голяма несигурност и нещата стават малко като в далечния запад. Тези, които имат пари, власт, тези, които са в състояние действително да се ангажират и да осъществяват по-бързо сделките - това са хората, които ще имат надмощие. Пример за това са Югоизточна Азия, Латинска Америка през 1980-те, Индия. Това са страни, в които има неформален сектор, но не и много дейности „на черно”. Има такива, но не са широко разпространени. Но ако отидете в някои страни в Източна Европа или в Близкия изток, ще забележите, че има много дейности „на черно”. Има и голяма корупция. И това е в резултат на факта, че тя продължава да расте, защото е много трудно да бъде ликвидирана. Дори се превръща в начин за правене на бизнес.