Галерия

1

Борбата с незаконната търговия с горива иска много силна политическа воля, която липсва от години. Около това мнение се обединиха икономисти и търговците на дребно от сектора, които виждат, че в последните години проблемът с контрабандата на горива се увеличава. Изводите се потвърждават и от проучването на пазара, което се извърши по поръчка на Федерацията на търговците и занаятчиите и Общогръцката федерация на търговците и собствениците на бензиностанции. То бе представено пред журналисти тази седмица в Атина.

Въпреки, че в Гърция има две рафинерии, десетки складове и над 6500 бензиностанции пазарът на горива продължава да е не конкурентен. Причината е, че законовата рамка в страната не позволява свободния внос на горива. Играчите на върха на пирамидата остават малко, няма пълна прозрачност в определянето на цените и не се допускат нови конкуренти.

“Няма конкуренция, защото няма свободен внос на бензин и дизел в страната. Може да имаме две рафинерии, които произвеждат горива и група от търговци на едро, които разпространяват горивата, но те не са избрани на свободен принцип. С други думи имаме малко и конкретни играчи на пазара”, заяви специално за GRReporter пофесор Димитрис Мардас. Той с екип от студенти проведе проучването на пазара и е автор на доклада поръчан от двете федерации. Създаденият олигопол е защитен от закона, казва икономистът. Той подчертава, че нормативната база може да се смени за една нощ, за да се либерализира пазара на горивата и да се създаде конкурентна среда. Независимо от това, подобни стъпки не са предприети още.

Търговците на дребно са категорични, че ключов съучастник в разпространението на черната търговия е и самата държава с неефективните си контролни органи. Митниците, граничните пунктове и данъчните служби не могат или не искат да се сложи край на тези практики.

Начините, по които контрабандата с горива разцъфтява са различни. Мардас даде пример с установен преди няколко години случай, в който българска цистерна е трябвало да зареди гориво от гръцка рафинерия. Горивото е било описано като износ и съответно е било освободено от мито и друг тип дължими такси. След като цистерната е заредила от склад, притежаван от рафинерната компания, тръгнла на път за България. Въпреки това разтоварва в Лариса, където надзорниците успели да засекат нарушението преди да замине за разпространение на черно на вътрешния пазар.

Фиктивният износ на гориво, което остава в страната и се разпространява без да е натоварено от такси и акцизи е най-често използваната практика. Анализаторите на пазара са направили кръстосана проверка на данните за обема износ на бензин и дизел към България, Албания, Македония и Турция. Поискали данните на същите страни за вноса от Гърция на същия тип горива. Резултатите показват големи разлики между гръцките данни за износ към България и българските данни за внос от Гърция.

Пример приложен в доклада показва, че през 2001 година гръцките търговци на горива са  декларирали, че са изнесли към България бензин на стойност 27 милиона долара, докато българските власти са отчели внос от Гърция на стойност 18 милиона долара. Изводът е, че голяма част от разликата между декларираното е фиктивен износ, с който гръцките производители и търговци са избегнали облагането на горивата с такси и акцизи. След 2007, когато България стана членка на Европейския съюз декларираните суми за износ на горива от Гърция и тези за внос от южната й съседска в България почти се изравняват. 

Оценките на специалистите, които скоро се потвърдиха и от доклада на Международния валутен фонд по темата сочат, че страната губи около един милиард евро годишно от нелегалната търговия с горива. Гърция поддържа една от най-високите цени на литър бензин между страните в Европа, като 54,2% от цената отива за данъци, такси и акциз. Високите нива на данъците стимулират търговията на черно, казват играчите на пазара. Предложенията на Мардас е да се приемат една поредица от мерки, които да стегнат контрола върху слабите звена в сектора. Дали това ще стане все още не е ясно.