Галерия

1

Гръцкият проблем от година на година заема все по-големи размери и вместо прилаганите досега реформи да ограничат кризата, те я преобразиха и създадоха нови сътресения. Проблемите свързани с макроикономическите показатели на страната, разкриха сериозни отклонения в дейността на местната икономика и структурата на държава. GRReporter потърси мнението на един от най-добрите гръцки икономически журналисти Илиас Сиакандарис за развитието на събитията и неговия коментар по актуални въпроси свързани с кризата, оздравителната програма и бъдещето на Гърция.

Гърция приложи много реформи, но за съжаление резултатите не отговарят на очакванията. Защо се получава така?

Най-големите търкания на правителството с мисията на кредиторите остава държавният сектор. Политическата система в Гърция няма силата да се изправи пред собственото си сътворение, което е днешният гигантски държавен сектор. Партиите, които днес участват в коалиционното правителство са същите, които назначиха стотиците хиляди свои гласоподаватели на държавни служби и днес им е много трудно да им кажат “Благодарим, че ни държахте на власт толкова години. Сега ви уволняваме”.

Друг голям проблем в Гърция е, че няма единен механизъм за оценка на качеството на работата в публичния сектор, който да даде ясна картина кои организации са нужни, от кои държавата може да се освободи, кои държавни служители отговарят на нужните критерии и кои не отговарят и са ненужни.

Оттук идва и основният проблем на Гърция – трябва за две седмици да се промени изградена с десетки години култура на поведение. Например разбирането, че държавната работа е конституционно гарантирана служба, от която никой не може да те мръдне без значение дали работиш ефективно или не.

Смятам, че до края на годината ще започне някакъв тип оценка на кадрите, за да може бавно и полека да се разтовари ненужната тежест. Не смятам,че до 2013 ще си тръгнат нито 30 хиляди, нито 15 хиляди души, но смятам, че ще започне по-активно процесът на съкращение на държавната администрация. 

Какво смятате за възможността Гърция да излезе от еврозоната и да се върне към драхмата?

Това би била една много добра възможносто за развитието на страната, ако Гърция имаше сериозно производство, висока заетост, ефективна администрация, в която да няма подкупност и икономиката да не се управлява от различни лобита.

За съжаление познавайки страната си, Гърция извън еврозоната в този момент ще даде възможност на хората, които са отговорни за сегашното й положение да печатат неограничено пари. И то не, за да променят икономическия модел на страната и да я направят конкурентоспособна износителка, а само защото ще имат възможност да го правят. Мога да ви кажа, че Гърция е имала сериозна инфлация в миналото и при евентуално завръщане на драхмата, нищо няма да попречи тя отново да се появи.

Поради икономическото състояние на Гърция и финансовата култура на гърците ще е много трудно на страната да оцелее самостоятелно извън рамките на еврото. Драхмата ще е от полза само на тези, които вече са се осигурили с големи капитали в чужбина.

В период, в който нямаме почти никакво доверие на политическата система, да й доверим правото да печата пари е почти кошмарен сценарий. От друга страна не смятам, че Европа има най-логичната политика спрямо усвояването на дълговата криза. Променя постоянно позицията си по ключови въпроси, не взима смели решения, което не вдъхва доверие. Това означава, че между две лоши ситуации, избираш по-малката.

Приватизационните процеси закъсняват драматично в Гърция. Защо се случва това?

Приватизацията остава основна тема в програмата за възстановяване на Гърция, договорена с външните кредитори. Истината е, че още от самото начало се създаде погрешен и нереалистичен план за приходи от приватизации на стойност 50 милиарда евро до 2015 от пазар, в който цените се сриват. Когата се опитваш да продаваш в свиващ се пазар, възникват много и различни въпроси.

Никой не би се заел да приватизира в подобна ситуация. Политическата обстановка остава токсична. Не се знае, ако властта се промени дали няма да последва промяна в стратегията и да започнат съдебни процеси за оттегляне на сделката.

Повечето обекти за приватизация имат различни трудности. Тук не става въпрос за някакви активи, които са готови за продажба. Тези обекти имат проблеми свързани със собствеността, тяхното управление, правото на собственост и ползване. Първият списък с държавните активи за приватизация са свързани с акционерни дружества, които е по-лесно да бъдат продадени.

Освен това приватизациите са свързани и с уволнения, което неизбежно ще предизвика в страната много голям отпор.

Какво трябва да се направи, за да стане изпълнима приватизационната програма?

Първо смятам, че правителството в съгласие с кредиторите ще сложи по-реалистични цели за акумулиране на средства. Сигурно новата цел за приходи от приватизация ще е между осем и десет милиарда евро до 2015.

Благоприятно съчетание между вътрешното състояние на Гърция и външната обстановка, може да даде добър резултат. Не трябва да забравяме, че в тази криза Гърция не е сама. Всички страни от  периферията на еврозоната в момента излиза на пазара, за да продават и търсят купувачи. Всички имат свой вариант на някакъв вид приватизация. По-реалистичните цели и създаването на подходящи условия, ще направят приватизацията успешна.

Някои приватизации трябваше да се случат още преди началото на кризата. Тогава цените, на които можеха да се продадат активите щяха да са многократно по-високи от тези, които съществуват днес. Това не се случи и затова сега плащаме последствията.

Кои са най-силните карти на Гърция в приватизацията?

Старото атинско летище в предградието Еленико е важен актив, който има много голям потенциал за развитие и може да създаде нов икономически стимул в столицата. Освен него силни карти в списъка с първите приватизации са държавните лотарии ОПАП, летищата и пристанищата и други подобни активи.

Двете единствени компании за въздушен транспорт в Гърция Olympic Air и  Aegean правят втори опит да се слеят. Как виждате развитието на това обединение?

Двете авиокомпании не са единствените, които оперират на гръцкия пазар. Затова сливането може да има успех. Cypros Air вече има полети в Гърция и корпоративната им стратегия е да увеличат полетите си в страната. Това ще намали възраженията на Европейската комисия по конкуренцията за даване на разрешение за обединението на двете компании.

Опитът за сливане първия път преди две години се провали поради съмненията, че ще се създаде монопол. Днес ситуацията e по-различна, има нови играчи на пазара, а финансовата криза създава условия сливането да бъде прието.

Банковият сектор в момента минава през сериозна метаморфоза. Пиреос получи милиарди държавна помощ, за да закупи за милиони ATEbank и взе за едно евро Геники. Alpha bank погълна банка Емборики, а сега предстои обединението между Eurobank и Националната банка на Гърция. Как оценявате сделките и сливанията извършени досега?

Проблемът с рекапитализацията и помощта към гръцките банки е огромен. За него носят отговорност както от гръцка страна, така и от европейска поради начинът, по който създадоха плана за финансова помощ. Рефинансирането на банките отбелязва драматично закъснение.

Банковият сектор в Гърция като цяло трябва да са намали, да се свие. Последните месец и половина видяхме някои действия в тази посока. Със сигурност ще има и други. До колко правилно са извършени не мога да правя оценка. Настоящата ситуация е уникална за страната. Има решения, срещу които виждаме много голямо недоволство. От друга страна тези решения показват, че нещо започва да се движи, за разлика от предишните две години. Гръцкият финансов сектор трябваше да се намали отдавна.Чак сега обаче се предприемат действия в тази насока. Критика към това как това как става свиването на пазара със сигурност ще има, по какъвто и начин да се провежда реформата. В целия свят управлението на здравословния банков сектор е много трудна задача – както и да се извършва, винаги ще има за оспорване на някои решения.

Със сигурност мога да кажа, че в Гърция трябва да се проведе консолидация на банковия сектор. Той се оказа твърде голям за икономиката на страната и за Балканите, където гръцките банки имат представителства. В момента банките нямат възможност нито да дават кредити, което е основната им задача – да финансират развитието на реалната икономика. Финансовият пазар се свива и с него ще намалят и банките, които го обслужват.

По-голямата част от помощния транш, който Гърция очаква сега е предназначен за стабилизиране на банковата система. В същото време той се бави, защото правителството не може да се договори за крайния вариант на мерките за фискална консолидация свързани с помощта. Трябва ли финансирането на гръцките банки да бъде отделено от общата финансова помощ за страната?

Официално Европа по този въпрос постоянно си сменя мнението. На срещата на върха на лидерите в Европа през лятото беше взето решение банките да се финансират пряко от Постоянния европейски спасителен механизъм (ESM). Преди две три седмици Германия, Австрия, Финландия и Холандия заявиха, че това може да се приложи от тук нататък, но не и за страните, които вече ползват финансова помощ от Европа, какъвто е случая с Гърция, Португалия и Ирландия. Последва нова промяна на позицията, в която Ангела Меркел заяви, че може да се направи изключение за отделното финансиране на банковия сектор от общата помощ за Ирландия.

В края на краищата в момента се смята, че Европа няма конкретна позиция по въпроса. Виждаме, че ако пазарите започват сериозно да притискат, може Европа да подходи към самостоятелно финансиране само на банките извън макроикономическата програма за оздравяване на всяка страна. Ако гласоподавателите от друга страна нададат глас, то самостоятелното рекапитализиране на банките няма да се получи.

За Гърция би било изключително добре, ако рекапитализирането на банките бъде отделено от прилагането на мерките за фискална консолидация. Финансирането на банките от Постоянния европейски спасителен механизъм (ESM) ще донесе сериозно облекчение върху външния дълг. Но първо Европа трябва да намери официалната си позиции по този въпрос.

В настоящата ситуация гръцкия външен дълг остава неустойчив. Страната иска допълнително две години, за да въведе оздравителната програма според договора за финансова помощ. В същото време публичните задължения ще се натоварят допълнително. Какво трябва да се направи, за да може да падне до 120% от БВП през 2020?

В момента преговорите както в коалиционното правителство, така и с кредиторите се въртят около това, Гърция да получи удължение на помощната програма в сегашния си вид за още две години. Тук възниква един централен проблем, който надминава възможностите на страната – Международният валутен фонд има своите задръжки тази програма да се удължи. Много гласоподаватели от северна Европа също не поддържат идеята да се удължи финансовата помощ към Гърция. Има сблъсък на интереси на външните кредитори, което надминава силите и възможностите на гръцкия премиер.

Международният валутен фонд настоява за ново окастряне на дълга държан от централните банки на Европа. Европейската централна банка отказва категорично да приеме подобен сценарии. Някъде по средата е Гърция, новата й програма и нуждата от оздравяване.

Според мен в основата на създалата се ситуация днес се корени желанието на кредиторите Гърция да пристъпи към някаква символична промяна. Тя може да е свързана или със съкращение на  държавни служители, или с намаляване на заплати, или с ускоряване на приватизационните процеси. Европейските лидери искат да покажат на своите данъкоплатци, че ако се наложи удължение на срока на помощта, парите им няма да отидат в старата позната Гърция, а в страна, която се опитва да се промени и прави усилия в тази посока. 

Истинският проблем идва от това, че символичната промяна, която кредиторите искат се оказва промяната, срещу която гръцките политически лидери най- сериозно се противят. Затова позицията на гръцката страна в преговорите не е силна.