Гръцкият проблем от година на година заема все по-големи размери и вместо прилаганите досега реформи да ограничат кризата, те я преобразиха и създадоха нови сътресения. Проблемите свързани с макроикономическите показатели на страната, разкриха сериозни отклонения в дейността на местната икономика и структурата на държава. GRReporter потърси мнението на един от най-добрите гръцки икономически журналисти Илиас Сиакандарис за развитието на събитията и неговия коментар по актуални въпроси свързани с кризата, оздравителната програма и бъдещето на Гърция.
Гърция приложи много реформи, но за съжаление резултатите не отговарят на очакванията. Защо се получава така?
Най-големите търкания на правителството с мисията на кредиторите остава държавният сектор. Политическата система в Гърция няма силата да се изправи пред собственото си сътворение, което е днешният гигантски държавен сектор. Партиите, които днес участват в коалиционното правителство са същите, които назначиха стотиците хиляди свои гласоподаватели на държавни служби и днес им е много трудно да им кажат “Благодарим, че ни държахте на власт толкова години. Сега ви уволняваме”.
Друг голям проблем в Гърция е, че няма единен механизъм за оценка на качеството на работата в публичния сектор, който да даде ясна картина кои организации са нужни, от кои държавата може да се освободи, кои държавни служители отговарят на нужните критерии и кои не отговарят и са ненужни.
Оттук идва и основният проблем на Гърция – трябва за две седмици да се промени изградена с десетки години култура на поведение. Например разбирането, че държавната работа е конституционно гарантирана служба, от която никой не може да те мръдне без значение дали работиш ефективно или не.
Смятам, че до края на годината ще започне някакъв тип оценка на кадрите, за да може бавно и полека да се разтовари ненужната тежест. Не смятам,че до 2013 ще си тръгнат нито 30 хиляди, нито 15 хиляди души, но смятам, че ще започне по-активно процесът на съкращение на държавната администрация.
Какво смятате за възможността Гърция да излезе от еврозоната и да се върне към драхмата?
Това би била една много добра възможносто за развитието на страната, ако Гърция имаше сериозно производство, висока заетост, ефективна администрация, в която да няма подкупност и икономиката да не се управлява от различни лобита.
За съжаление познавайки страната си, Гърция извън еврозоната в този момент ще даде възможност на хората, които са отговорни за сегашното й положение да печатат неограничено пари. И то не, за да променят икономическия модел на страната и да я направят конкурентоспособна износителка, а само защото ще имат възможност да го правят. Мога да ви кажа, че Гърция е имала сериозна инфлация в миналото и при евентуално завръщане на драхмата, нищо няма да попречи тя отново да се появи.
Поради икономическото състояние на Гърция и финансовата култура на гърците ще е много трудно на страната да оцелее самостоятелно извън рамките на еврото. Драхмата ще е от полза само на тези, които вече са се осигурили с големи капитали в чужбина.
В период, в който нямаме почти никакво доверие на политическата система, да й доверим правото да печата пари е почти кошмарен сценарий. От друга страна не смятам, че Европа има най-логичната политика спрямо усвояването на дълговата криза. Променя постоянно позицията си по ключови въпроси, не взима смели решения, което не вдъхва доверие. Това означава, че между две лоши ситуации, избираш по-малката.
Приватизационните процеси закъсняват драматично в Гърция. Защо се случва това?
Приватизацията остава основна тема в програмата за възстановяване на Гърция, договорена с външните кредитори. Истината е, че още от самото начало се създаде погрешен и нереалистичен план за приходи от приватизации на стойност 50 милиарда евро до 2015 от пазар, в който цените се сриват. Когата се опитваш да продаваш в свиващ се пазар, възникват много и различни въпроси.
Никой не би се заел да приватизира в подобна ситуация. Политическата обстановка остава токсична. Не се знае, ако властта се промени дали няма да последва промяна в стратегията и да започнат съдебни процеси за оттегляне на сделката.
Повечето обекти за приватизация имат различни трудности. Тук не става въпрос за някакви активи, които са готови за продажба. Тези обекти имат проблеми свързани със собствеността, тяхното управление, правото на собственост и ползване. Първият списък с държавните активи за приватизация са свързани с акционерни дружества, които е по-лесно да бъдат продадени.
Освен това приватизациите са свързани и с уволнения, което неизбежно ще предизвика в страната много голям отпор.
Какво трябва да се направи, за да стане изпълнима приватизационната програма?
Първо смятам, че правителството в съгласие с кредиторите ще сложи по-реалистични цели за акумулиране на средства. Сигурно новата цел за приходи от приватизация ще е между осем и десет милиарда евро до 2015.
Благоприятно съчетание между вътрешното състояние на Гърция и външната обстановка, може да даде добър резултат. Не трябва да забравяме, че в тази криза Гърция не е сама. Всички страни от периферията на еврозоната в момента излиза на пазара, за да продават и търсят купувачи. Всички имат свой вариант на някакъв вид приватизация. По-реалистичните цели и създаването на подходящи условия, ще направят приватизацията успешна.
Някои приватизации трябваше да се случат още преди началото на кризата. Тогава цените, на които можеха да се продадат активите щяха да са многократно по-високи от тези, които съществуват днес. Това не се случи и затова сега плащаме последствията.
Кои са най-силните карти на Гърция в приватизацията?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
