Галерия

1

Въпреки рецесията, гърците все още плащат по-скъпо за покупки от супермаркетите, като пълнозърнени храни, безалкохолни напитки, перилни препрарати и продукти за личната хигиена, сочи проучването на дирекция “Търговия” към гръцкото Министерство на развитието и конкурентността. То сравнява цените на гръцките стоки със същите в Германия, Обединеното кралство, Франция, Италия, Испания и България. 50 от 70-те стоки, които са влезли под лупата на проучването са продукти на международни корпорации и са едни и същи за цял свят.

Основните причини за задържането на сравнително високите цени на основни продукти от потребителската кошница в Гърция е високото данъчно облагане. Ставките за ДДС от 23% и 13% за някои стоки се смятат за едни от най-високите в страните от Европейския съюз. Към товара се прибавят и извънредните данъци върху печелившите корпорации и допълнителните такси, което завишава допълнително крайната цена за потребител. Друг фактор, който оказва сериозно влияние върху ценообразувнато са растящите цени на началните суровини, от които се произвеждат много стоки, като петрол, захар, какао и т.н.

Според източници от министерството, цитирани от Вима засега единственият изход за намаляване на цените на основни продукти е да се намалят разходите за заплати в производствените и търговските предприятия. “Където имаме намаление на заплатите, наблюдаваме и спад в цените”, казват от министерството без да отбелязват, че подобна практика намалява покупателната способност на потребителите.

Високите данъци и постоянно растящите цени на суровините са два фактора, на които гръцкото правителство в единия случай не иска, а в другия случай не може да повлияе, което води до безизходица. Особени аномалии се наблюдават в секторите транспорт и жилища под наем, където със задълбочаването на кризата цените скочиха вместо да спаднат. Този феномен се дължи на скока на цените на нафтата за транспорт и отопление, които бяха допълнително натоварени и с по-голям акциз след 2010. В настоящите условия транспортирането на определен обем стоки от пристанище Пирея до Ираклио на остров Крит струва точно толкова, колкото би била цената за транспорт на същия обем продукция до Холандия, отбелязват от министерствтото. 

За да се подобри качеството на гръцките транспортни услуги и да се намали стойността на транспортните разходи в ценообразуването на стоките по рафтовете на супермаркетите, Министерството на развитието иска да обедини сили с това на транспорта и инфраструктурата. Институцията е дала предложение да се създадат нови логистични центрове и свободни търговски зони, както и складове по райони в зависимост от експортните интереси на компаниите-производителки. Освен това управлението на дирекция “Търговия” настоява магистралните пътища на Гърция да се обвържат по-сериозно с магистралните коридори на Европа, както и да се развият и модернизират пристанищните инфраструктури на страната, които да имат пътна и железопътн връзка с вътрешността на страната.

Други промени, които ще допринесат за подобряването на конкурентността е отмяна на разликите в издаването на лицензи за шофьори на камиони и цистерни за обществено ползване от тези за частно. В момента цистерните и камионите на частна практика са над един милион и сто хиляди, но действат в по-неблагоприятни условия в сравнение с гаранциите, които се предоставят на техните колеги, които изпълняват държавни поръчки. Гръцкото правителство вече повече от две години говори за либерализиране на транспортния сектор, така че той да започне да се регулира от правилата на свободната икономика, но все още няма успех. 

Освен подобренията в логистичните услуги, специалистите от Министерството на развитието оценяват, че в Гърция трябва да се въведе повсеместно електронното издаване на фактури, което в момента се ползва само от някои фирми. На година се издават над 40 милиона фактури и елетронизирането на процеса може да съкрати общите разходи с 1,5 милиарда евро. Трябва да се преразгледат голяма част от условията за издаване на лицензи за строеж и извърщване на промишлена дейност, които са морално остарели, увеличават бюрокрацията и разходите и намаляват конкурентността.