Галерия

1

От известно време гръцкото правителство ликува, че през 2013 не само е балансирало държавния бюджет, но е постигнало дори първичен излишък. Немалко европейски политици приветстваха официална Атина за напредъка, но затрудненията в преговорите с представителите на кредиторите показват, че оздравяването на гръцката икономика всъщност не върви толкова плавно.

Във вътрешността на страната една от малкото политически сили, които критикуват открито политиката на кабинета да не провежда реални реформи и да компенсира нежеланието си да смали огромния държавен сектор с по-високи данъци е Драси. GRReporter  разговаря с един от активните членове на либералната партия Костис Лимбуридис за банките, политическата ситуация в страната и вероятността от предсрочни избори.

Г-н Лимбуридис, как коментирате предложението на управителя на Банката на Гърция Георгиос Провопулос за сливане на дъщерните банки на гръцките банки на Балканите, така че да остане по една от тях във всяка държава?

Условията на банковия пазар днес са доста крайни. Образува се една огромна „черна дупка”, тъй като държавата не можеше да покрие своите задължения, тоест облигациите. Договорът с кредиторите предвиждаше, че банките ще се рекапитализират, за да бъдат компенсирани тези, както и загубите от заемите на червено. Причината беше същата: Вместо да намали разходите си, държавата увеличи данъците. И така много граждани не можеха вече да се отзоват на задълженията си по изплащането на кредитите.

Тази „черна дупка” беше запълнена с рекапитализацията на банките. В същото време обаче, както вече казах, правителството не провежда никакви реформи и дори продължава да покачва данъците с цел да увеличи своите приходи. Това ограничава ликвидността на пазара и увеличава броя на хората, които не могат да плащат вноските по заемите си. Опасенията са, че явлението ще създаде една нова „черна дупка” в банките, без да е ясно как ще може да бъде запълнена, тъй като договорът не предвижда нова рекапитализация. Не е възможно правителството да се обърне към кредиторите си и да им каже да покрият загубите от кредитите на червено, понеже то с високите си данъци ги е причинило. В същото време никой не иска тук да бъде приложено орязване на депозитите на гражданите по примера на Кипър.

Предполагам, че предложението на Георгиос Провопулос е банките да продадат своите активи в съседните държави и с получените средства да бъдат запълнени загубите. Освен това гръцките банки са вече само четири и това създава олигопол.  Мисля, че той по тази причина той смята, че няма смисъл всяка от тях да има отделна дъщерна банка и предлага всяка от тях да има участие в различна страна.

Наскоро чухме един от политиците, които участват в „инициативата на 58-те” за създаването на социалдемократична центристка партия да използва лозунга на партия Драси: „Искаме да сме граждани, а не клиенти”.  Как коментирате това?

Г-н Псарианос се намира много близо до позициите на Драси. Той много често изразява положително мнение за партията и нещата, които прави. Смятам, че те са му повлияли и що се отнася до лозунга. Освен това самият лозунг е много сполучлив и съдържателен и напълно подходящ за него, за да подкрепи своите думи. Така че, не ми направи особено впечатление, че го използва. Убеден съм, че го е взел от нас, както съм сигурен, че позициите му не се разграничават от нашите.

Това, което ми прави впечатление много пъти е, че докато в крайна сметка влияем на различни личности и ситуации, много хора се страхуват или срамуват да кажат, че дадена позиция, която подкрепят е на Драси. Напоследък това се случи и със самия премиер по време на последното му телевизионно интервю. В отговор на въпрос за данъка върху недвижимото имущество, той каза, че чува от различни страни мнението, че той трябва да се събира от общините. В момента държавата се опитва да събере приходи от данъка и в същото време дава равна на тях сума на общините. Позицията на партия Драси е, че местните общности ще трябва да се отделят от централния бюджет и да имат приходи от данъка върху недвижимото имущество на жителите на общините, като те сами ще определят какъв ще е той. Този данък ще е само един и ще замести всички общински такси и данъци, които плащаме сега. Така, от една страна ще имаме налице конкуренция между общините и от друга – повече прозрачност. Жителите на общините ще могат да търсят много по-лесно сметка за всяко повишение на този данък от общините, отколкото от централното управление. Та, в конкретното интервю, премиерът Андонис Самарас каза, че е чул тази идея от различни страни, че мнението му за нея е позитивно и че в даден момент тя трябва да се осъществи. Ние се зарадвахме, че най-после някой се е вслушал в думите ни, но на практика за пореден път не стана ясно, че всъщност това е предложение на Драси.

Партията ни много често изразява позиции, които са обосновани и отлични от технократска гледна точка. Но тъй като изборният ни процент е много нисък, ние сме извън парламента често се случва други да се позовават на нашите позиции, без да споменават, че те принадлежат на Драси.

Защо обаче се случва това? На какво се дължи фактът, че Драси не успява да комуникира посланията си сред обществото? Напоследък именно тази ваша инициатива за данъка върху недвижимото имущество се подкрепя включително от хора, които иначе не подкрепят вашата политика…