Галерия

1

В Гърция съотношението между работещи и пенсионери е почти едно към едно, призна министърът на заетостта и социалното осигуряване Георгиос Кутруманис на семинар с основна тема за „Бъдещето на социално-осигурителна система”. В момента пенсионерите в страната надминават 2,76 милиона души, а работещите, които плащат социално осигуровки са около 2,73 милиона души. Това е една от основните причини, поради които днес социално-осигурителната система се смята за една от черните дупки на гръцкия бюджет.

Друг проблем в същата система е сивата икономика и недекларирания труд, който допринася за задълбочаване на проблема.  Само един на всеки трима работещи в Гърция работят с договор и имат социално осигуряване.  Разходите за социално осигуряване от общия обем на заплатата в страната доближава 40%, което има също отрицателно влияние върху легализирането на недекларирания труд.

Липсата на ефективен контрол също е сериозно предисвикателство, което гръцкото правителство се опитва да се пребори. Системата действаща досега не подлежи на лесна промяна, но Кутруманис подчерта, че има някои малки успехи. Преразглеждането основните пенсии е спестило на страната 2,6 милиарда евро през 2011.

„Пенсиите в Гърция поеха тежестта на кризата, главно защото в структурата на страна не бяха създадени други инфраструктури и резервни фондове”, обясни министърът. Основни липси в социалната политика се покриват от пенсионните фондове, подчерта той. Предназначението на приходите от  вноските не е конкретизирано и това ще изиграе лоша шега на бъдещите пенсионери в Гърция, които никога няма да могат да се насладят на пенсиите, които вземат или ще вземат в близко бъдеще техните родители.

Кеничи Хероси от Международната работна организация също говори на работния семинар и подчерта, че Гърция има нужда да либерализира и модернизира социално-осигурителната си система. Нужна е промяна подобно на тази въведена в страните от източна Европа през 90-те години на миналия век. Тя съдържа три пилона и разпределя приходите в третата възраст от основна пенсия, допълнителна професионална пенсия и частно осигуряване от застрахователния пазар. Хероси отбеляза, че в България вторият пилон не е успял да проработи много добре и сега тези фондовете се издържат главно от държавния бюджет.

Проблемите, които правителствата в Европа трябва да се справят е общото нарастване на възрастта, както и неплащането на осигурителни вноски, което предполага липса на каквито и да е приходи в третата възраст. На трето място идва преструктурирането на икономиките и трудовите пазари, така че да се намерят подходящи работни места за възрастните хора. Идеята е те да продължат да работят и да произвеждат, но да заемат посилни за тяхната възраст и възможности работни места.

След 2020 хората в третата възраст ще се повишат драстично в Европа. Това дава 10 години на европейските правителства да усвоят нужните реформи, за да посрещнат по-големия товар на пенсионната система.

„Ако искаш по-голяма пенсия, трябва да работиш повече годни”, казва представителят на шведското министерство на заетостта и социалното осигуряване, Питър Одмарк, който сподели опита на неговата страна в оптимизирането на социално-осигурителната система. „Всяка крона, която съм изработил през живота си допринася към крайната ми пенсия”.

В скандинавската страна няма официална пенсионна възраст, но съществуват различни възрастови граници, които определят етапи от пенсионирането. Първото е, че шведските граждани имат право да започнат да получават пенсията от допълнителното си осигуряване (вторият стълб на социалното осигуряване) на 61 годни. На 65 годни могат да започнат да получават основната си пенсия, а гражданите имат право да останат на работа след 67-годишна възраст не могат да останат на работните си места.