Галерия

1

Окастрянето на гръцкия външен дълг е факт. Засега се спряга 50% от номиналната стойност на гръцките държавни облигации, държани от частните инвеститори, но нищо не гарантира, че този процент няма да се окаже по-висок от първоначално оповестения.

Какво доведе до погромното намаление гръцките задължения и защо цялата еврозона се занимава с проблемите на малката Гърция, разясни за GRReporter преподавателят по икономика в Атинския университет и финансов анализатор Панайотис Петракис.   

Защо беше нужно намаляването на гръцкия външен дълг?

В последната година гръцката икономика се сви в по-голяма степен от предвижданията на тройката, а правителството не успя да достигне целите по свиването на бюджетния дефицит, така както бяха предвидени по програма. В резултат на това динамиката на външния дълг започна да се влошава, като след около две години щеше да достигне нива близки до 180% от БВП. Дори ако толкова високо равнище на дълга можеше да бъде обслужвано (което е малко вероятно), погасяването на лихви по него би изсмуквало ценни средства от гръцката икономика, която така или иначе се задушава от липсата на капитали.

Всъщност, когато дълговото бреме се намали, има вероятност да се възвърне до някъде и вярата в успеха на оздравителната програма на Гърция.

Как дълговата криза на Гърция се превърна в основен проблем на еврозоната?

Гръцката икономика представлява само 2,5% от БВП на цялата еврозона. Затова, Гърция сама не може да заплаши целостта на валутния съюз. Независимо от това, световната финансова система е толкова тясно свързана в международен план, че гръцкият фалит би нанесъл сериозни щети на собствениците на облигации и CDS издателите, както Лиман Брадърс провокира домино ефекта през 2008. В този случай, кризата би се разнесла бързо в останалата част на европейската периферия. Заплашени са: Италия, която понастоящем след Гърция е втората страна-членка с най-висок дълг към БВП; Испания, която е доста крехка поради кризата с кредитните балони на пазара на недвижимите имоти и нестабилните банки, които създадоха проблема; Португалия със сериозния си проблем с конкурентността и Белгия, която повече от година не може да създаде правителството да я управлява. В допълнение, страните в основата на евросъюза влизат в период на забавен или нулев растеж, което само повишава възможността държави като Испания или Италия да не са в състояние да отговорят на изискванията за общественото дългово финансиране в бъдеще.

Точно затова страните извън еврозоната, като Великобритания и САЩ (но също и развиващите се пазари като Китай) бяха удивени, ако не и вбесени от неспособността на европейските лидери да вземат окончателно решение толкова дълго време.

Смятате ли, че решенията от последната среща на върха на лидерите в Европейския съюз ще сложи край на разпространението на дълговата криза? Има ли реална опасност да се задействат пазара на застраховките по гръцките държавни облигации CDS и да бъде предизвикано кредитно събитие?

Последните решения са определено в правилна посока и засега европейския механизъм за стабилност има достатъчно мощност да се справи с проблемите на еврозоната. Дали ще сложи край на гръцката криза зависи главно от възможността на гръцкото правителство да достигне поставените пред него задачи за достигане на първичен отчетен баланс.

Засега изглежда, че развитията няма да предизвикат кредитно събитие, при положение, че въвличането на частния сектор в намалението на номинала на гръцките държавни облигации е все още доброволно, както го определя и Международната организация за суапове и деривати (ISDA). Независимо, че крайното решение на организацията все още не е излязло, изглежда малко вероятно преструктурирането на външния дълг да се вземе за кредитно събитие.

Какви ще са последиците за финансовия сектор в Гърция и банките от региона, които имат гръцко участие? 35% от банковия сектор в България, например има гръцко участие.

Гръцката финансова система ще трябва да отпише 50% от номиналната стойност на държавните облигации в период, когато частният сектор на отдава лесно заеми, отново поради безпрецедентната криза. Независимо от това, банковите депозити не са под риск, тъй като Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) и гръцкият му събрат са готови да отдадат желаната помощ на институциите в нужда. Освен това, да не забравяме, че Европейската централна банка отдава ликвидност там където е нужна.

Какво ще се случи с частните застрахователни компании, които имат голям дял от гръцките държавни облигации в своето портфолио, а на пазара вече има сериозен проблем с ликвидността и рекапитализацията не е лесна задача?

Докладът на Съюза на гръцките индустриалци от 21 октомври тази година показва, че частните застрахователни компании имат нужда от около един милиард евро финансова помощ, ако 50-процентовото окастряне на дълга в частни ръце влезе в сила. Това не е висока сума в абсолютна стойност. Въпреки това, много гръцки застрахователни компании са или дъщерни дружества на финансови институции, или са свързани с големи гръцки банки, следователно необходимата подкрепа може да бъде договорена в по-широкия контекст на рекапитализация банковия сектор и създадените затова механизми.

Окастрянето на гръцкия външен дълг ще бъде ли последвано от намаление на пенсиите и заплатите в страната? Какво ще се случи с банковите заеми на хората, които не мога да си позволят да погасяват своите задължения? Възможно ли е да се направи окастряне на кредитите на частни лица или корпорации, поради новите условия?

Намалението на пенсии и заплати в Гърция се извърши много преди последната среща на върха, когато се взе решение за намаляване на дълговата тежест. Въпреки това, ако настоящите отрицателни темпове на растеж не показват тенденция да се подобрят значително през следващите тримесечия, по-нататъшно свиване на размера на пенсиите и на заплатите не може да бъде изключен, макар и с по-ниски темпове.

Досега банките се съгласиха да разсрочат дълговете на някои свои клиенти, които страдат от намаление на доходите (главно държавните служители засега се ползват от подобен тип услуги). Тези програми включват по-малки месечни дози и по-дълъг матуритет на дълга, но отписване на задължения и заеми не е позната практика. В много случаи, кредиторите обменят дълга срещу собствения капитал на платежоспособни компании с ограничена ликвидност.

Каква е ролята на Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) в решението на гръцката дългова криза и виждате ли в близко бъдеще издаването на Еврооблигации? Каква ще е цента за Гърция в този случай?

От политическа гледна точка Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF), заедно с постоянния финансов механизъм (ESM), който се готви, подчертава солидарността между страните членки на европейския съюз. От икономическа гледна точка, фондът гарантира, че Гърция няма да потъне, поне докато гръцките политици си съдействат с Европейската комисия. Въпреки това, за да може механизмът за финансова стабилност да подкрепи облигационните пазари на по-големите страни в съюза, като Испания, Италия и дори Франция, се наложи увеличаването на капиталите на EFSF с четири до пет пъти от първоначално предвиденото и европейските лидери се съгласиха, че той трябва да има капитал от около 1,1 трилиона евро. Също така, много важно решение е създаването на дружество със специална инвестиционна цел (Special Purpose Vehicles) за набиране на средства извън тези от европейските държави и Международния валутен фонд, както и инвестиционен капитал от различни суверенни фондове (Норвегия, Китай и Персийския залив и други държави-износителки на петрол) с главна цел да са на разположение на закъсалите европейски банки.

Добре известно е, че северните европейски нации, отчитащи излишък, дават отпор на идеята за еврооблигации, тъй като тези финансови инструменти премахват всякакъв вид стимули за реформи, водещи до повишаване на производителността в зависимите от дефицита южни страни. Освен това, някои страни, т.е. Германия са особено притеснени от инфлационния натиск, провокирани от безотговорните харчове на останалата част от държавите-членки (подхранвани от ниските разходи по заемите, които еврооблигациите биха осигурили).

С цел да финансира функционирането си, Европейският фонд за финансова стабилност вече емитира свои собствени облигации. Следователно, може да се твърди, че Европейският фонд за финансова стабилност издава някакъв вид  еврооблигации поетапно. Управлението на фонда не може да емитира облигации и да финансира дадена държава-членка в беда, освен ако Съветът не е дал мандат за това.

Има ли опасност Гърция да отпадне от еврозоната и при какви условия?

Най-новите решения на лидерите от Европейския съюз изключват възможността за обявяване на несъстоятелност в Гърция и по този начин възможността за излизане от общата валута в краткосрочен и средносрочен план. Въпреки това, в дългосрочен план всичко зависи от гръцкото общество, което трябва да реши своя бизнес модел и как той  се вписва в Европейския съюз. Във всеки случай опитът да се отцепим от еврозоната е технически невъзможен и може да се окаже икономически и политически катастрοфален.