Галерия

1

Окастрянето на гръцкия външен дълг е факт. Засега се спряга 50% от номиналната стойност на гръцките държавни облигации, държани от частните инвеститори, но нищо не гарантира, че този процент няма да се окаже по-висок от първоначално оповестения.

Какво доведе до погромното намаление гръцките задължения и защо цялата еврозона се занимава с проблемите на малката Гърция, разясни за GRReporter преподавателят по икономика в Атинския университет и финансов анализатор Панайотис Петракис.   

Защо беше нужно намаляването на гръцкия външен дълг?

В последната година гръцката икономика се сви в по-голяма степен от предвижданията на тройката, а правителството не успя да достигне целите по свиването на бюджетния дефицит, така както бяха предвидени по програма. В резултат на това динамиката на външния дълг започна да се влошава, като след около две години щеше да достигне нива близки до 180% от БВП. Дори ако толкова високо равнище на дълга можеше да бъде обслужвано (което е малко вероятно), погасяването на лихви по него би изсмуквало ценни средства от гръцката икономика, която така или иначе се задушава от липсата на капитали.

Всъщност, когато дълговото бреме се намали, има вероятност да се възвърне до някъде и вярата в успеха на оздравителната програма на Гърция.

Как дълговата криза на Гърция се превърна в основен проблем на еврозоната?

Гръцката икономика представлява само 2,5% от БВП на цялата еврозона. Затова, Гърция сама не може да заплаши целостта на валутния съюз. Независимо от това, световната финансова система е толкова тясно свързана в международен план, че гръцкият фалит би нанесъл сериозни щети на собствениците на облигации и CDS издателите, както Лиман Брадърс провокира домино ефекта през 2008. В този случай, кризата би се разнесла бързо в останалата част на европейската периферия. Заплашени са: Италия, която понастоящем след Гърция е втората страна-членка с най-висок дълг към БВП; Испания, която е доста крехка поради кризата с кредитните балони на пазара на недвижимите имоти и нестабилните банки, които създадоха проблема; Португалия със сериозния си проблем с конкурентността и Белгия, която повече от година не може да създаде правителството да я управлява. В допълнение, страните в основата на евросъюза влизат в период на забавен или нулев растеж, което само повишава възможността държави като Испания или Италия да не са в състояние да отговорят на изискванията за общественото дългово финансиране в бъдеще.

Точно затова страните извън еврозоната, като Великобритания и САЩ (но също и развиващите се пазари като Китай) бяха удивени, ако не и вбесени от неспособността на европейските лидери да вземат окончателно решение толкова дълго време.

Смятате ли, че решенията от последната среща на върха на лидерите в Европейския съюз ще сложи край на разпространението на дълговата криза? Има ли реална опасност да се задействат пазара на застраховките по гръцките държавни облигации CDS и да бъде предизвикано кредитно събитие?

Последните решения са определено в правилна посока и засега европейския механизъм за стабилност има достатъчно мощност да се справи с проблемите на еврозоната. Дали ще сложи край на гръцката криза зависи главно от възможността на гръцкото правителство да достигне поставените пред него задачи за достигане на първичен отчетен баланс.

Засега изглежда, че развитията няма да предизвикат кредитно събитие, при положение, че въвличането на частния сектор в намалението на номинала на гръцките държавни облигации е все още доброволно, както го определя и Международната организация за суапове и деривати (ISDA). Независимо, че крайното решение на организацията все още не е излязло, изглежда малко вероятно преструктурирането на външния дълг да се вземе за кредитно събитие.

Какви ще са последиците за финансовия сектор в Гърция и банките от региона, които имат гръцко участие? 35% от банковия сектор в България, например има гръцко участие.

Гръцката финансова система ще трябва да отпише 50% от номиналната стойност на държавните облигации в период, когато частният сектор на отдава лесно заеми, отново поради безпрецедентната криза. Независимо от това, банковите депозити не са под риск, тъй като Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) и гръцкият му събрат са готови да отдадат желаната помощ на институциите в нужда. Освен това, да не забравяме, че Европейската централна банка отдава ликвидност там където е нужна.

Какво ще се случи с частните застрахователни компании, които имат голям дял от гръцките държавни облигации в своето портфолио, а на пазара вече има сериозен проблем с ликвидността и рекапитализацията не е лесна задача?

Докладът на Съюза на гръцките индустриалци от 21 октомври тази година показва, че частните застрахователни компании имат нужда от около един милиард евро финансова помощ, ако 50-процентовото окастряне на дълга в частни ръце влезе в сила. Това не е висока сума в абсолютна стойност. Въпреки това, много гръцки застрахователни компании са или дъщерни дружества на финансови институции, или са свързани с големи гръцки банки, следователно необходимата подкрепа може да бъде договорена в по-широкия контекст на рекапитализация банковия сектор и създадените затова механизми.