Галерия

1

След полунощ в петък срещу събота приключи поредният кръг преговоримежду гръцкото правителство и неговите частни кредитори, представлявани от изпълнителния директор на Института по международни финанси Чарлз Далара и старши съветника на френската BNP Baribas Жан Лемиер. “Елементите на безпрецедентния доброволен PSI започват да се подреждат. Сега е време да се действа решително и да се използва възможността да се завърши тази историческа сделка, която ще доведе до икономическата стабилност на Гърция, на еврозоната и на световната икономика”, се казва в официалното съобщение на Института за международни финанси.
    Гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос потвърди, че в събота ще продължат преговорите с двамата представители на частните кредитори. В петък те имаха две срещи. Едната беше сутринта, след което двете преговарящи страни имаха паралелни конферентни разговори - гръцкото правителство с представители на Европейския съюз и на международния валутен фонд, а Чарлз Далара и Жан Лемиер - с банкери и финансисти. И двете страни са получили подкрепата да финализират сделката възможно най-бързо.
    Късно вечерта се проведе още една среща в резиденцията на гръцкия премиер Лукас Пападимос. Според източници от гръцкото правителство частните кредитори са се съгласили на малко по-ниски лихви от тези, за които се бяха споразумели вчера. За облигациите с падеж до края на 2014 лихвата се оформя на 3,5 на сто, за облигациите с падеж до 2020 - 3,9 на сто, а за облигациите, които изтичат след 2021 - 4,5 на сто. По този начин при 50-процентово орязване на номиналната стойност на гръцкия дълг нетните загуби на частните кредитори в текуща стойност или net present value ще бъдат 68 на сто. “Ако частните кредитори претърпят 68 на сто нетни загуби, не е ли редно и Европейската централна банка да бъде окастрена?”, попита реторично в Twitter изпълнителният директор на най-големият инвестиционен фонд в света PIMCO Бил Грос.
    И всъщност тук започват неяснотите около сделката. Европейската централна банка, която притежава значителна част от гръцкия външен дълг категорично отрече да участва в процедурата PSI или Private Sector Involvement с аргумента, че тя не е частен, а институционален кредитор на Гърция. Т.е. Атина ще трябва да изплати целия си дълг към Франкфурт. От частните кредитори най-голям дял облигации притежават гръцките банки. 68-процентовото окастряне на нетната им стойност ще прояде балансите им и гръцката държава ще трябва да намери начин да ги рекапитализира, за да се избегнат банкрути. Т.е. и от тази част кредитори Гърция няма да спечели особено от орязването.
    Гръцки ценни книжа държат и местните осигурителни фондове, чийто спестявания така или иначе вече са “изядени”, касите им са на “червено” и орязването на приходите от изтичащи падежи просто ще ускори колапса им. Около 70 милиарда евро гръцки дълг държат и хедж фондовете, които не се представляват от Института за международни финанси и които отказват да се включат доброволно в орязването на гръцкия дълг. Останалите две групи частни кредитори са европейските и световните банки, както и застрахователните компании, в това чилсо и гръцки, които притежават облигации. Ефективно стелката, която се готви в момента ще засегне директно тях.
    Гръцкият премиер Лукас Пападимос не изключва възможността Гърция по законодателен път да задължи хедж фондовете да участват в окастрянето на дълга, като задейства така наречената Collective Action Clauses или клаузата за задължително колективно действие.
    “Дори и да се постигне споразумение, толкова много засегнати ще останат отвън, че Гърция ще има проблем”, коментира преговорите за гръцкия PSI нобеловият лауреат Нуриел Рубини. Човекът, спечелил си славата на най-добър познавач на световните пазари смята, че Атина или ще трябва да плати на тези, които остават отвън и това ще струва скъпо, или ще има поредица от фалити, тъй като тя ще спре плащанията по дълга си. ”Една възможност е да се промени местното законодателство и да се принудят всички кредитори да се включат в окастрянето. Ако това стане, ще се задействат Credit Default Swaps застраховките и това ще се сметне за кредитно събитие”, смята Нуриел Рубини. Според него по един или по друг начин Гърция ще фалира. “Едно нещо е обаче неконтролируемият фалит, друго нещо е изплащането на CDS застраховките”, признава все пак той.

    Междувременно в петък Атинската борса отбеляза втори пореден скок на индекса си, който за втори пореден ден увеличи стойността си с 2,67 на сто. Така показателят се закрепи на 708,18 базисни пункта като прескочи психологическата граница от 700 пункта. “Обяснявам си оживлението с оптимизма, с който инвеститорите очакват приключването на преговорите за PSI”, коментира пред агенция Ройтерс анализаторът Такис Заманис. Според него условията на споразумението са много добри за гръцката икономика и най-вече ниската лихва до 2014.