Галерия

1

Часове след като над 95 на сто от гласувалите на референдума в Крим подкрепиха присъединяването на областта към Русия, събитията на политическо и дипломатическо ниво в световните столици текат лавинообразно. Докато долната камара на руския парламент обяви, че ще приеме в най-кратки срокове законите, необходими за влизането на Крим в Руската федерация, Европейският съюз и САЩ наложиха санкции на висши служители от Русия и Украйна, които включват визови забрани и замразяване на активи.

Междувременно според агенция “Франс прес”, която се позовава на европейски източник, ЕС и Украйна ще подпишат политическия раздел на споразумението за асоцииране идващия петък.

За коментар по въпросите какви са целите на двете противопоставени страни и какво ще се случи от тук нататък GRReporter се обърна към изследователя към Гръцката фондация за европейска и външна политика и доцент в Свободния университет в Берлин д-р Теохарис Григориадис.

Г-н Григориадис, как коментирате резултата от референдума в Крим?

Мисля, че беше очакваният. Разбира се, имам резерви относно това доколко той отразява реалната воля на гражданите на Крим. Във всички случаи обаче той е много силен. Дори ако предположим, че е имало фалшификация, все пак волята на народа в полза на обединението с Русия е получила своя израз.

Какво може да провокира това развитие на нещата?

Мисля, че този резултат предоставя на Русия една открита заповед да присъедини областта и й дава правото да използва това като инструмент за преговори както спрямо Киев, така и спрямо Брюксел, Берлин и Вашингтон.

Как определяте действията на Москва от гледна точка на международното право?

На практика Западът също наруши международното право в случая с Косово. Войната в Ирак също беше едно нарушение на международното право. Така Русия използва този прецедент. Косово е един важен аргумент за нейните действия.

Каква е позицията на Гърция в тази ситуация?

Тя е раздвоена. От една страна Атина не е заинтересована да признава откъсването на територии от суверенни държави. Гръцката външна политика винаги се е придържала към ненарушаването на държавните граници. Това е свързано и с Кипърския въпрос, и с Косово.

От друга страна необходимо да се следят и фактите – гръцкото малцинство в Крим и цяла Украйна е проруски настроено, повечето от тях живеят в региони, където е концентрирано рускоговорещо население. Този факт сам по себе си представя една по-сложна реалност за гръцката политика.

Как коментирате проруските настроения и в самата Гърция?

Смятам, че те се изразяват по-скоро като противореакция към Германия и САЩ, отколкото като подкрепа към Русия. Аз не смятам, че политиката на гръцкото правителство е проруски настроена. Тя е балансирана. Ако трябваше да я сравня с политиката на някоя друга държава, бих казал, че по-скоро се движи успоредно с тази на Германия. Тоест тя не подкрепя налагането на директните и строги санкции, които се подкрепят от Великобритания и САЩ, но в същото време не подкрепя и действията на Русия.

Проруските настроения в обществото обяснявам с това, че Москва утвърждава позицията си на полюс в международната общност, който може да налага резултатите от своите действия. В очите на общественото мнение в Гърция, което през последните години е особено чувствително спрямо Германия и винаги е било такова към САЩ това има положителен отклик.

Смятате ли, че референдумът в Крим е само началото на един по-продължителен процес? Дали Москва няма да придобие кураж и да продължи с присъединяването на други региони и къде се намират те?

Това зависи от нивото на преговорите между Запада (Европейския съюз и САЩ) от една страна и Русия от другата с разликата, че тя вече има една допълнитела карта в ръцете си. Тя смята, че има нужда от нея след промяната на правителството в Киев и ще я използва именно за да отмени промените, които донесе революцията на Майдана.

Русия иска да увеличи цената на подкрепата на Запада към временното правителство като към постоянно. Практически казва на западните държави, че ако правителството в Киев не е приятелски настроено към Москва, Украйна ще загуби Крим и вероятно и други региони. Но ако украинското правителство има намерението да се сработи и с Русия, държавният суверенитет на Украйна не е заплашен. 

Каква се очаква да е реакцията на Запада?

Икономическите отношение между Русия и САЩ никога не са били особено развити, а след възхода на Владимир Путин – още по-малко. По време на мандата на Борис Елцин те имаха динамика, но особено през последните 15 години тя вече не съществува. Мисля, че присъединяването на Крим не е от полза нито за руската, нито за европейската икономика. Никой няма полза от това. Нито Русия, нито Украйна, нито Европа, нито САЩ.

Личното ми мнение е, че присъединяването на Крим няма да се осъществи. Германия е ключовата страна в тази криза, защото точно тя отправи покана за присъединяване на Украйна към ЕС и е единствената страна, която има открит диалог с Русия и може да й повлияе. Всички останали западни страни – САЩ, Великобритания и Франция са доста далеч от Кремъл и нямат възможност да му повлияят. Германия вероятно ще трябва да понесе и най-голямата цена от сакнциите на Запада спрямо Русия. Смятам, че сега Германия получи малко повече време, за да се ориентира към едно политическо решение на конфликта. Военното му решаване не е в полза на никой.