Галерия

2

1

Впечатлителен е и фактът, че в манифеста са включени данни за производството на петрол и рафинериите в страната, както и за ядрените централи в Европа, като в случая на Гърция е посочен изследователският център Димокритос.

Гръцкото електронно пространство вече гъмжи от различни предположения за лицето, с което норвежецът си е комуникирал в Гърция. От вчера гръцките власти разследват конкретни електронни страници – носители на крайни политически убеждения, които се припокриват с нацистките и ксенофобски възгледи на Брейвик. Според публикувана в някои форуми информация норвежецът е имал редовна кореспонденция със съмишленика си от Гърция, с който са имали тесни идеологически връзки. Същите източници твърдят, че гръцките власти издирват известен националсоциалист, чието име е едно от първите в списъка на гръцките неонацисти. Въпреки богатата си дейност в миналото и крайните си убеждения той страни от известните организации.

Според информацията във форума конкретният човек, чието име се споменава, от няколко години е престанал да бъде обект на разследване от страна на гръцките власти, защото се е оттеглил от активната политическа дейност, въпреки че продължава да е политически ментор и водач на носталгиците на Хитлер в Гърция.

Създаването на „Консервативно революционно движение”, което щяло да отведе Европа към гражданска война, да промени картата на континента в полза на християнските страни и да „прочисти” европейските територии от „мюсюлмани, предатели и марксисти” е била мечтата на крайнодесния норвежец Андерс Беринг Брейвик.

Начинът, за да бъде постигната крайната цел са били непрекъснатите военни конфликти, терористичните нападения и кръвопролитията, като осъщественото миналия петък. „При нормални (идеални) условия не трябва да преминем лимита от 45000 мъртви и един милион ранени марксисти/ мултинационалисти в западна Европа” е написал в електронния си дневник, който бе публикуван в интернет часове след нападенията. Между потенциалните му жертви са били и „98 на сто от известните журналисти и издатели от Норвегия и други страни, които се събират на един годишен конгрес и са предатели „от втора категория”.