Галерия

2

1

Според Associated Press офицери от европейските служби за сигурност са били информирани за бурните дебати в интернет на нарочените за членове на новата организация „Консервативно революционно движение”, която изглежда, че е свързана с нападенията на Андрес Беринг Брейвик. Двама офицери, които са се изказали анонимно, понеже не са били упълномощени да говорят за хода на разследването заявиха, че Брейвик не е бил определен като „възможна опасност”.

За момента гръцките власти се намират в непрекъсната връзка с Интерпол, с цел да започнат разследването до края на седмицата. Международната разузнавателна служба притежава конкретни данни по случая, които ще предостави и на гръцките власти.

От текста на страница 817 на манифеста на хладнокръвния екзекутор със заглавие „2083 Една европейска декларация за независимост” става ясно, че между учредителните членове на антиислямската организация PCCTS Орден на Тамплиерите е имало и един грък. Според Брейвик участниците в „учредителното събрание, което се състоя в рамките на две заседания с участието на четирима учредители и един домакин от съображения за сигурност през април 2002 в Лондон” са били от осем европейски страни. По-конкретно това са били двама англичани и по един французин, германец, холандец, руснак, норвежец – очевидно самият той – сърбин и грък. Имената на участниците не се споменават, за да се избегнат „културни марксистки/ мултикултурни преследвания”, както споменава Брейвик.

2002 е смятана за особено важна за възраждането на крайната десница в Европа след преамбюла на Георг Хайдер през 2000 година в Австрия. През същия месец, когато се е провела срещата в Лондон Жан-Мари Льопен бе втори след първия кръг на президентските избори във Франция. През същия период убийството на крайнодесния политик Пим Фортайн в Холандия дни преди парламентарните избори предизвика вълна на подкрепа към неговата партия, която бе втора по гласове, въпреки че на следващата, проведена няколко месеца по-късно изборна надпревара загуби.

След като анулира написаното в първата част на текста на страница 1378 от манифеста, Брейвик се „поправя” като посочва, че на заседанието в Лондон са присъствали само пет членове и един пълномощник, а на други две срещи някъде в страните от Балтика са участвали около 25-30 души. На тези заседания той пише, че са участвали членове „от цяла Европа” и не само от нея: Германия, Франция, Швеция, Великобритания, Дания, страните от Балтийско море, Белгия, Испания, Италия, Унгария, Австрия, Армения, Ливан, Русия и Гърция. „Електронните и телефонните разговори се забраняват изрично преди, по време на и след срещите. На последната среща изяснихме по категоричен начин, че прекъсваме контактите помежду си за неопределен период от време”.

В манифеста, който се състои от над 1500 страници екзекуторът от Норвегия споменава думата „Гърция” почти 90 пъти и думите „гърци”, „грък” и „гръцко” около 270 пъти. В текста се посочват още имената на партии и организации от европейските страни, които са против имиграцията. В случая на Гърция се посочват Гръцкият фронт, който днес се нарича Гръцки линии, парламентарната партия ЛАОС, за която Брейвик подчертава, че е спечелила процент 3,7 на сто на общите избори през 2007, Патриотичният съюз, който, както посочва се е разтурил през 2007, както и вестникът Свободен свят. Норвежецът се позовава още на крайнодясната организация Златна зора, електронното издание на списание Антепитеси (Контраатака) и данни за броя на мюсюлманите в Гърция. В категорията на „културни марксисти/ самоубийствени хуманисти/ глобални капиталисти” той подрежда гръцките политически партии в следния ред: ПАСОК, Комунистическа партия на Гърция, СИРИЗА, Нова демокрация.