Вълната на недоволство в Гърция заплашва да се превърне в цунами. След блокадите и протестите на шофьорите на камиони и цистерни за обществено ползване, по улиците на Атина излязоха и земеделците и служещите на срочен договор в държавната администрация. И докато министър-председателят Георгиос Папандреу е на посещение в Ню Йорк и убеждава международните инвеститори, че нищо не може да го спре по пътя към възраждането на гръцката икономика, централният площад пред парламента в столицата е за трети ден блокиран от протестиращи.
„Не искаме касови апарати,” казват производителите на плодове и зеленчуци в Гърция. Според тях правителството води една унищожителна политика срещу местното производство и земеделие, като се опитва да натовари с допълнителни данъци и такси местната продукция и така прави стоката непродаваема. „Плащам ДДС когато продавам на едро, плащам и данък печалба на края на годината, а сега искат да сложат и 11% отгоре – няма да издържим,” казва за GRReporter земеделец от района Атика. Той обяснява, че пазарът като цяло е свит, а разходите на производителите са се качили многократно след повишаването на данъците и акцизите върху горивата през последната година. В същото време голяма част от тези разходи не се приспадат в данъчната декларация и остават за сметка на джоба на земеделеца. С допълнителните повишения зеленчуковите пазари ще загубят преднината си в надпреварата със супер-маркетите.
Протестните действия на земеделските производители започнаха от сряда сутринта, когато представители на няколко земеделски съюзи отвориха сергия с плодове и зеленчуци, които раздаваха безплатно на минувачите. „Заповядайте, госпожа, какво да ви предложим сочни праскови, ябълки, имам и хубави домати,” приканваха те гражданите. „Без пари, госпожа, каквото ви хареса, ваше е!” Сергията бе на средата на централната търговска улица Ерму пред Министерството на финансите на площад Синтагма. „Живеем в трудни времена, а новите мерки и реформи убиват местното производство,” казва продавачът и добавя, че затова предпочита да раздаде продукцията си, отколкото държавата да му вземе цялата печалба под формата на данъци и такси. Жена на средна възраст с две торби в ръка каза, че подкрепя земеделците. Според нея зеленчуковите пазари предлагат местна стока, която до момента е на по-добра цена. Познава се с търговците и производителите от пазара в своя квартал и им има доверие за качеството на стока.
В същото време в горната част на площад Синтагма пред парламента се бяха събрали служители на временни договори от общинските администрации в страната. Те скандираха „Искаме работа, а не милостиня.” Исканията им са да бъдат назначени на постоянна работа на позициите, които заемат в последните години. Не малко са случаите, когато служителите на временни договори работят на една позиция повече от осем години, а все още не им е осигурен постоянен договор и не се ползват с предимствата на постоянно служещите.
Гневни, но и с чувство за хумор протестиращите викаха: „Георгаки, вземи си колелото и се прибирай в Америка”. Лозунгът бе свързан с инициативата на премиера да направи специален път само за колоездачи, който опасва северните предградия на Атина, познати като богатите квартали – Екали (където живее Георгиос Папандреу), Кифися, Неа Еритреа и Кефалари. Широко разпространено е общественото мнение, че премиерът на Гърция днес няма истинска представа за реалния живот на обикновения грък, като (иначе добрата инициатива) за колоездачния път едва ли може да се нарече приоритет в периода на криза днес.
В групата на недоволните са и служителите в държавните железници, които до края на годината очакват да намалеят с около 30%. В знак на несъгласие с плана на правителството за приватизация на ЖП компанията, работещите обявиха, че ще осъществяват тричасови работни стачки в понеделник и вторник следващата седмица в часовете от шест до девет сутринта, от два до пет следобед и от девет до дванайсет през нощта. В сряда 29 септември тази година железничарите няма да работят между 12 часа на обед до пет часа следобед. Проблемът на гръцките железници се оказа, че е неизлечим докато са собственост на държавата. Лошият мениджмънт в последните десет години е довел до общ дефицит от 10 милиарда евро, като перспективите за състоянието на компанията са то да се влоши, ако незабавно не се премине към приватизация на отделни трасета.