Моят сътрапезник разлистваше бавно книгата си и говореше за малките «чудеса», които се случват през последните дни. Начетеният и опитен политик беше преживял повечето големи промени в гръцката икономика и политическия живот на страната.
Неволно мислите му се понесоха десетилетия назад, когато Гърция в разгара на гражданската война се мъчеше да се съвземе от последствията на Втората световна война. Той си спомни един особено талантлив човек, американския адвокат Пол Портър, доверен човек на президента на САЩ Хари Труман, и статията му за ситуацията в Гърция, публикувана през есента на 1947 в списание «Collier’s» със заглавие «Търси се чудо за Гърция».
Сега премиерът Андонис Самарас също търси чудо, но действителността е безмилостна. Само вярата без действия не е достатъчна, и трипартийното правителство трябва да направи много неща, и да преодолее доста препятствия, за да бъдат чути … молбите му. В последните дни правителствената коалиция започна по необясним начин да бъде окуражавана от приповдигнатия дух по Коледа.
Изведнъж, като по чудо, бяха намалени лихвите по кредитите на Гърция, тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да приема гръцките облигации като гаранция за отпускане на ликвидни средства на банките, фондовата борса отбеляза възход, мултинационални компании решиха да инвестират като по този начин гласуват доверие на страната, Standard & Poor's повиши рейтинга на гръцката икономика, подготвят се подобни действия и от други рейтингови агенции т. н.
Възможно ли е тези събития да променят посоката на нещата и бавната държавна машина да започне да набира скорост? В последните дни се появиха някои положителни признаци за гръцката икономика, която напоследък бе максимално подценена. Трябваше преди няколко дни страната да получи поредния транш, за да започне да се появява някаква светлина в тунела.
Разбира се, въпреки положителните послания, международната финансова система, банките, международните надзорни компании, и изобщо всички, които се занимават с оценка на държави и фирми, настояват да разглеждат Гърция като зона на висока опасност, която не позволява поемането на какъвто и да било риск.
Преди няколко месеца бяха отписали напълно Гърция от картата и я възприемаха почти като мъртва зона. Това положение явно се променя, макар че е нужна още много работа, а не успокояване, както посочва финансовият министър Янис Стурнарас.
От премиерската резиденция обръщат внимание на стриктното придържане към програмата, и предвиждат обръщане на климата през четвъртото тримесечие на 2013, както и слаб растеж през 2014.
Същевременно в седмичния си бюлетин Alpha Bank посочва, че неотдавнашното повишаване на кредитния рейтинг на Гърция от страна на Standard & Poor's до Β- представлява най-ясния белег, че е започнало възстановяването на гръцката икономика и повишаването на рейтинга й до ΑΑΑ до 2020.
Правителството признава, че 2013 ще бъде една много трудна година, но отпускането на транша от 34 млрд. евро донесе усмивки.
Цари оптимизъм. Заместник-министърът на финансите Христос Стайкурас смята, че през 2012 първичният дефицит ще бъде на по-ниски нива от предвиденото.
Той вече е достигнал 1,5 млрд. евро (0,8% от БВП) за периода януари-ноември, като е намалял от 6 млрд. евро през същия период на 2011 (2,9% от БВП), а дефицитът възлиза на 12,9 млрд. евро (6,6% от БВП) от 21,5 млрд. евро през същия период на 2011 (10,3% от БВП).
Същевременно по отношение на дефицитите-близнаци през периода януари-октомври дефицитът по текущата сметка е намален с 12,1 млрд. евро или 74,4%, в сравнение със същия период на 2011 и достига 4,1 млрд. евро.
Това развитие на нещата отразява на първо място значителното намаление на търговския дефицит с 5,8 млрд. евро, тъй като вносът се свива, а износът се увеличава. Едновременно с това постъпленията от износа са се увеличили с 2,7%, а плащанията за съответния внос са намалели с много по-бърз темп (14,4%).
Също така окуражаващо е решението на ЕЦБ за приемането на гръцки държавни ценни книжа като залог, което позволява на банките да получат ликвидни средства от ЕЦБ с лихва, по-ниска от 2 процентни пункта.
Може ли обаче това чудо да продължи, да се обърне изцяло негативния ход на нещата и да започне възходът на гръцката икономика? Недоверчивите все още преобладават, като основните въпроси, които поставят са следните: Има ли план за развитието на страната? Какъв е продуктивният модел? Работи ли ефективно правителството?
Отговорите, които дават запознатите със ситуацията, са категорични: Планът има пропуски и няма ясна цел за това накъде трябва да е ориентирана страната. Главно се правят прибързани стъпки, често в неизвестна посока. До момента разпределянето на тежестта на кризата не е справедливо, както става ясно от новия данъчен проектозакон. Освен свръхактивността на премиера и неколцина министри, правителството функционира незадоволително, като повечето министри следват лична или партийна политика.
За да извикат обаче гърците „ЧУдо! Чудо!”, т. е. за да бъде постигнато по-нататъшно повишаване на рейтинга на страната и постепенен достъп до международните пазари, правителството трябва да се запази единно, и да продължи плавно своята работа, за да може да напредне осъществяването на програмата, като приватизации, привличане на инвестиции и др.
Презокеански „мостове”