Галерия

1

Изключително ниски оценки получиха водещи гръцки медии в изследване за начина, по който представят темите, свързани с имигрантите в страната. Най-високо е оценен централният всекидневник Катимерини, който е съсредоточил едва 1,65 от 5 възможни точки, а най-ниско - водещият по продажби седмичник То прото тема.

В изследователската програма Mediva са участвали още консервативният всекидневник Елевтерос типос, информационният канал на публичната телевизия НЕТ, частната телевизия с най-висок рейтинг на гледаемост Мега и информациониият портал in.gr .

Анализът на резултатите показва, че в гръцките медии не се отделя време и място за новини от родните на имигрантите в страната новини. В тях не се излъчват нито предавания на езиците на имигрантите с изключение на публичното радио „Филия” (Приятелство).

Във всички от медиите с изключение на вестник То прото тема е имало журналист, който се занимава с въпросите, свързани с имиграцията. Но конкретните репортери не са имали никакви специални познания по темата. „Имаше случаи на журналисти, които знаят един от езиците на имигрантите. Други просто се базират на собствения си опит, а трети са сантиментално обвързани с темата”, посочи изследователката Еда Геми.

Изследователките са установили, че в повечето случаи журналистите кръстосват информацията, която получават преди да напишат своя репортаж. Това обаче се случва рядко, когато източникът е  министерството за защита на гражданите или друг полицейски източник. „Конкретните медии изпращат репортери на мястото на събитието, само когато има някакво голямо събитие или инцидент, свързан с имигрантите, като например убитото преди две години от избухване на бомба момче от Афганистан”.

Във всички медии, с изключение на вестник Елевтерос типос главният редактор решава сам коя новина ще бъде публикувана или оповестена. Никоя от шестте медии не е имала свой кодекс за деонтология при представянето на новините.

На въпроса дали толерират или имат целенасочена политика за приемането на работа на имигранти, представителите на медиите са отговорили, че такава култура не съществува. „Сред техническия и помощния персонал могат да бъдат срещнати често, но в основното ядро на новината няма журналисти-имигранти”. В една от медиите са отговорили, че всъщност никой имигрант не е отишъл да потърси работа като журналист. В То прото тема пък заявили, че вестникът не е насочен към този вид публика и са определили като расистки метод определянето на процент от екипа, който да се състои от имигранти.

Общият извод от изследването е, че гръцките медии представят имигрантите в негативна светлина. Изключение правят случаите, в които те се представят като жертви, но тогава отново представянето не е обективно, а цели да предизвика съжаление от страна на читателите или зрителите. Обикновено за имигрантите се говори във връзка с повишаването на престъпността, появата на някои болести и компактното присъствие на деца на имигранти в някои училища, което „намалява общото ниво на учениците”. Докато са много хуманни в случаи на расистки нападения в чужбина, като изявленията на Марин ле Пен и Никола Саркози по време на предизборната кампания във Франция или кървавото нападение на Андерс Брейвик в Норвегия, когато става дума за имигрантите в Гърция, медиите имат съвсем различно отношение.

Изследването за гръцките медии бе проведено в рамките на европейската програма Mediva, организирана от Центъра Robert Schuman и Института към Европейския Университет с координатор проф. Анна Триандафилиду. Тя има за цел да засили способността на медиите да отразяват културното многообразие в европейските общества.

След представянето на резултатите последва дискусия с участието на гръцки журналисти. Те потвърдиха някои от изводите и обърнаха особено голямо внимание на факта, че имигрантите се превръщат във водеща тема, на която залагат управляващите и десните партии в предизборната си реторика.

Йоанна Сотирху от вестник Елевтеротипия подчерта пълната липса на имиграционна политика. „Първият опит да бъдат преброени имигрантите беше през 1997 и с тази задача не беше натоварена някоя инстанция, а полицията. Според преброяването законните имигранти са 750 000, но броят на регистрираните такива е по-малък”. Според нея от началото на 90-те години, когато е започнал големият имигрантски пото към Гърция не се е променило абсолютно нищо, дори и фразеологията. „Днес говорят за акции – „метла” на полицията срещу имигрантите. Т.е. от 1996 до 2012 не се е променил дори и речникът. Самата дума „метла” създава асоциации за нещо излишно, нещо като отпадък в обществото и това е неприемливо. Но и не виждам нищо да се променя”, посочи тя.