Галерия

1

Grreporter стартира поредица от интервюта с известни личности – журналисти, социолози и анализатори, които подреждат мозайка от интересни политически позиции. Представяме ви Титос Атанасиадис, който е дългогодишен директор на вестник „Апогевматини” и е награден с престижната награда за журналистика „Ипекчи”. Г-н Атанасиадис е автор на книгите „Византийските императори”, „Революцията от Ленин до Горбачов”, „Политическият живот и олимпийските игри в древността”.

Кои считате, че са преимуществата и кои недостатъците на двамата главни кандидати – Костас Караманлис и Георгиос Папандреу, за поста на министър председател на Гърция?

Г-н Караманлис е по-ясен от г-н Папандреу и по-пряк, може би. Например казва „няма да направя увеличения на пенсиите и заплатите, освен само увеличения на най-ниските пенсии и заплати”, докато г-н Папндреу казва „аз ще направя увеличения на всички заплати и пенсии, малки увеличения, но на всички.” За един политически лидер се счита за смелост да заяви, че няма да направи увеличения. Г-н Караманлис е по-ясен и по-смел.

Освен това г-н Караманлис казва, че ще намали разходите и ще се бори срещу всички, които укриват данъци, а г-н Папандреу обещава да приложи общ данъчен коефициент, но не изяснява какво означава това – за всички ли ще се отнася? Защото това означава, че ще бъдат ощетени фирмите, които развиват дейността си в сферата на дребния бизнес.

Г-н Караманлис обяви, че ще продължи реформите. В продължение на десет години всички говореха за приватизирането на „Олимпик”, но по време на управлението на Нова Демокрация тази сделка беше реализирана, защото никой не се осмели преди това. Г-н Папандреу от своя страна обяви, че ако спечели изборите ще се опита да постигне по-добри сделки. Например, за нефтопровода Бургас-Александруполис, за който сделката вече е подписана, г-н Папандреу счита, че тя е в полза единствено за Русия и ще поиска да бъде преразгледана, така че да не бъде едностранна.

Считате ли, че гласоподавателите четат предизборните програми? Кои според вас са основните разлики в програмите на двете партии?

Не, гласоподавателите не четат програмите. Повечето се информират от телевизията и по радиото, но не се задълбочават. В програмите на двете партии не съществуват големи разлики, така както беше през 1981 г. например. В наши дни различията в предизборните програми са минимални.

Кои са добрите и лошите страни на гръцкият двупартиен модел на управление?

Двупартийният модел на управление подсигурява стабилни правителства и по-гладък и нормален политически живот. Ако моделът ни на управление беше както преди години в Италия – с много партии и избор по обикновена пропорционална система, то тогава нямаше да имаме стабилен политически живот, а щеше да бъде „по-плаващ”.

Споделяте ли мнението, че определени фамилии си разпределят и предават властта в Гърция?

Да, така е. Но това не е нещо ново. В гръцката история имаме примери и от миналото. Например големият политик Елевтериос Венизелос е бил министър председател, а по-късно неговият син Софоклис Венизелос поема властта и става премиер. Също и Панагис Цалдарис в периода между двете войни е премиер, а малко след края на Втората световна война неговият племенник става министър председател.

Кои са основните причини за спада на доверието в Нова Демокрация в изследванията на общественото мнение?

Основните причини са две. Първо, икономическата криза, която засегна Гърция, но не толкова силно колкото други европейски държави. И второ - корупцията.

Коя според вас е ролята на малките партии?

Затвърждават демокрацията. Ако съществуваха единствено две големи партии то тогава щеше да има монопол, докато повечето партии дават повече идеи, допринасят за демокрацията в управлението и се разширява гамата на тези, които упражняват критика на всяко едно правителство, което е на власт.