Вот в сянката на криза

23 Септември 2009 / 12:09:58 GRReporter

1050 прочитания

Димитрис Камбуракис е журналист и водещ на сутрешния блок по телевизионния канал Мега. Той роден в най-красивия град на остров Крит – Ханя, завършил е икономика в Атина, а освен дългогодишен журналист е и успешен писател, който вече има зад гърба си няколко романа.

Кои са преимуществата и кои недостатъците на двамата главни кандидати за поста на министър председател на Гърция?

Министър-председателят Костас Караманлис e уязвим заради постоянните разлики, които прозират между думите и делата му. „Моралното” предимство, което преди имаше пред своите противници е изцяло загубено поради факта, че не успя да се справи със скандалите около правителството и министрите си. Г-н Караманлис продължава да бъде добър комуникатор, но неговото слабо място да покаже завършени успешно дела, превърна преимуществото му на добър комуникатор в недостатък. Така излиза, че му е лесно да говори лъжи или пък да прави жестоката реалност да изглежда добре. Г-н Папандреу носи тежестта на лошото минало в своята партия, но е успял да убеди, че ще бъде по-малко лошият избор в надпреварата за управлението на страната. Неговата способност да държи публични речи е по-ограничена, но никой не може да го опетни на морално ниво, въпреки че участва в четири правителства на ПАСОК, които са белязани с лошото управление на страната.

Според вас гласоподавателите четат предизборните програми? Кои са основните разлики в програмите на двете партии?

Не, гласоподавателите не четат предизборните програми. Но така или иначе в тях се пишат общи неща, така че да не се дават никакви съществени обещания. Но избирателите слушат политическите лидери, когато дават телевизионни интервюта или по време на дебатите, така че си създават обща представа за техните позиции. Програмата на Нова Демокрация подкрепя неолиберализма и предлага да излезем от кризата като минем на режим на строги икономии наложени от държавата. Програмата на ПАСОК е съставена по икономическата парадигма на Джон Кейнс* и се основава на надеждата, че икономическия възход ще дойде, ако има активно търсене и държавна намеса. Въпросът къде ще се намерят парите за това, остава без отговор.

Кои са добрите и лошите страни на гръцкия двупартиен модел на управление? Споделяте ли мнението, че определени фамилии си разпределят и предават властта в Гърция?

Разбира се, че властта остава в ръцете на няколко семейства. Това е доказано и от политическата история на Гърция през последните петдесет години. Това е голям проблем за политическата система, но не най-важният. Двупартийната система и това, че тя е приета от по-голямата част от гласоподавателите създава силни правителства. Това е преимуществото. Основният недостатък е, че тези правителства завземат държавния механизъм, превземат цялата власт и използват държавата за собствени ползи. Клиентелистките отношения определят политическата практика и предимствата във вътрешната политика, докато ако съществуваше култура на сътрудничество тези проблеми щяха да са в много по-малък мащаб.

Кои са основните причини за спада на доверието в Нова Демокрация в изследванията на общественото мнение?

Сривът на репутацията на управляващата партия я запрати по политическото нанадолнище без възможност да се обърнат нещата в нейна полза. Самата партия си е виновна, че обществото се обърна срещу нея и спря да й се доверява за което и да било политическо действие. Смятам, че икономическата криза би могла да обедини по-наплашените хора около правителството, но скандалите и неспособността на министър-председателя да се справи с тях, като цяло сринаха доверието в Нова демокрация.

Коя според вас е ролята на малките партии?

За съжаление в Гърция малките партии имат ограничена роля на централната политическа сцена. Най-голямо е влиянието им в синдикалните движения, в местното самоуправление, при организирането на протести и в тематиката на средствата за масова комуникация. Двете големи партии налагат монопол върху политическия живот, но най-лошото е, че малките партии явно се примиряват с това положение и не изявяват никакво желание да променят характера или политиката си.