Галерия

1

Анастасия Балездрова
    Спомняте ли си корицата на немското списание „Фокус” през февруари, на която статуята на Афродита от Милос бе увита в опърпано гръцко знаме и показваше вдигнат среден пръст? В началото на месец май същото издание излезе отново с Афродита, която този път бе представена като просякиня, а заглавието до нея гласеше „Гърция и нашите пари”. Тези корици, както и десетки други статии предизвикаха остри реакции от страна на гръцките медии, които „отговориха” с карикатури и статии осмиващи Германия.
    Европейската финансова криза, която се разрази от началото на годината предизвика един динамичен, често нападателен диалог на политическо и медийно ниво за това как се  управляват държавните дългове в Еврозоната. Това бе и темата на дискусията между утвърдени журналисти и политици със заглавие „Медиите и Кризата – Публичният диалог за проблема с европейския дълг”, която организираха Гръцката Фондация за Европейска и Международна Политика (ЕЛИАМЕП), посолството на Германия в Атина, Немската Служба за Академични Обмени (DAAD) и Центърът за Световна Политика към Свободния университет в Берлин.
    Посланикът на Германия в Атина д-р Роланд Венегер подчерта, че кризата, която Европа изживява е безпрецедентна както и, че европейските политици не се оказаха готови, за да се справят със случващото се. Двама изследователи Кристина Клинкфорт и Георгиос Дзогопулос представиха начина, по който гръцките и немските медии отразиха кризата и коментираха нейните последствия върху хората.
    Според Георгиос Дзогопулос в медиите и на двете страни са образувани стереотипи. „В гръцките медии това бе изразено с множество статии срещу меморандума за икономическа помощ, но в тях никой не предлагаше друга алтернатива. Те обвиняваха канцлера на Германия Ангела Меркел за  забавяне в отпускането на помощта, докато в германския печат не бе представена достатъчно ясно ролята на Берлин в механизма за подкрепа на Гърция. Ред статии просто представяха по отрицателен начин социалната реалност в Гърция”, каза изследователят и добави, че „тази медийна тенденция за „пожълтяване” се обяснява с лошото възприемане на темите, но и с факта, че журналистите търсят удобни теории без да навлизат в подробности”. Той твърди, че според изследвания на общественото мнение само 23% от гърците са за продължение на прилагането на меморандума за икономическа помощ и че това в много голяма степен се дължи на начина, по който медиите представят този въпрос.
    От своя страна Кристина Клинкфорт подчерта, че според проучванията интересът на хората за глобалните теми спада за сметка на вътрешните проблеми. „Това принуждава медиите да се концентрират над местните проблеми на всяка страна и така те възпроизвеждат стереотипи. Освен това, въпреки че сме част от Евриоейския съюз, всъщност не съществуват европейски медии, нито дори европейско публично пространство, което усложнява ситуацията”.
    Немският евродепутат от гръцки произход Георгиос Хадзимаркакис описа начина, по който Германия и Гърция са приели паричния съюз. „Гърция прие еврото с удовилствие, докато хората в Германия не изгаряха от желание да се разделят с марката”, спомня си той и допълни: „Със започването на кризата сблъсъкът между Гърция и Германия се превърна в сблъсък между две култури и аз се намерих в неговия епицентър като евродепутат на Германия от гръцки произход”. Георгиос Хадзимаркакис обвини най-големия немски вестник „Билд” в подклаждане на тази своеобразна „война” и каза още, че „в Гърция за разлика от немците, които не се задълбочиха толкова в кризата, хората разбират, че има проблем и са готови да се променят”.
    Критично относно начина, по който гръцките медии отразиха финансовата криза бе изказването на журналиста от вестник „Елефтеротипия” Димитрис Кондоянис. Той отбеляза, че предлаганата информация е била повърхностна и без анализ в дълбочина, но с впечатлителни заглавия и изпълнена със сценарии за конспирация, в които чужди спекуланти са искали да нападнат гръцката икономика. „Начинът, по който работещите в гръцките медии приемаме нещата е с епицентър Гърция. Не вземаме под внимание реалността в останалите страни. По този начин, от периферията на Европа ние не видяхме опита на Германия, като страна с излишък да помогне на страните с висок държавен дефицит”, каза още той.
    В изказването си директорът на вестник „Билд” Николаус Бломе се опита да обясни причините, които са предизвикали немския печат да нападне Гърция с ред отрицателни статии. „От началото на месец май виждахме статии само за Гърция. В нашия вестник ден през ден пишехме с остър тон за състоянието на страната. Трябва да разберете, че с появата на кризата в гръцката икономика, гръцкият проблем стана вътрешен проблем на Германия. Когато парите на немските данъкоплатци са поставени под риск е нормално медиите да отразяват динамично тази тема. Точно това преобразяване на една тема от международна във вътрешна обяснява напрежението, което се получи. Преди да започне кризата хората в Германия не знаеха нищо особено за Гърция, освен че е страна със слънце и море, където можеш да прекараш приятно отпуска си. Започнахме да научаваме какво точно се случва в Гърция изведъж, реално превеждайки статии от гръцките вестници” отбеляза той.
    Николаус Бломе призна, че в опита си да продадат повече броеве вестниците често правят лоши коментари и шеги. Отбеляза обаче, че списанието „Фокус” с корицата със статуята на Афродита Милоска не е имало добри продажби, защото е било обидно. „Зная, че преминахме всякакви граници в опита си да коментираме иронично случващото се в Гърция и дори да се подиграем с гръцкия премиер. Това беше една от многото погрешни корици, които не трябваше да покажем”, призна директорът на едно от най-големите немски печатни издания.
    Константинос Пападопулос, главен секретар в гръцкото външно министерство характеризира днешната икономическа обстановка като „най-сложната от всички други досега. Медиите са жертви на сложността на темите, които представят и тайните политически и икономически проекти засягат лошото информиране”. Според него „печатът си прилича с борсите. Пресилва нещата, нервничи и често е нападателен”.
    За ролята на Германия в еврозоната и за несиметричната аналогична отговорност на страните-членки, когато съществува един общоевропейски проблем говори Оле Функе, представител на германското външно министерство. Той обясни, че страната му не би могла да бъде пасивна в конкретния случай и подчерта, че лошото изпълнение на Пакта за стабилност от страна на държави-членки като Гърция е довело до днешната ситуация. Според него възстановяването на доверието от страна на паричните фондове и спазването на Пакта са две от най-важните предпоставки за изхода от кризата.
    Журналистът Пасхос Мандравелис от гръцкия всекидневник „Катимерини” се позова на структурните проблеми на гръцките медии и на ограниченото пространство, което се дава на редакторите възможност да напишат своите статии и да разяснят по-сложните теми. Според него условията на работа водят до осакатяването на новините и до повърхностното разглеждане на темите, в резултат на което медиите прибягват до използването на привлекателни стереотипи.
    „Журналистите наистина не бяха подготвени за тази криза” каза в заключение Пасхос Мандравелис. Професор Лукас Цукалис,  председател на ЕЛИАМЕП подчерта, че докато кризата се разгаря най-голямата опасност, грозяща Европа е популизмът, който се появява чрез възраждането на стереотипи, най-често расистки и би могъл да усложни положението. „Всички ние, които имаме директно или косвено въздействие върху формирането на общественото мнение трябва да премисляме много добре преди да дадем каквото и да е мнение. През последните месеци бяхме едно европейско семейство, което хвърляше камъни между стъклени стени”.