Галерия

1

В условията на емиграция чувството за наличие на границата между „ние” и „те” значително се изостря и спомага за изкристализирането на някои критерии, които изграждат и поддържат националната идентчност на имигрантите. За българските имигранти в Гърция, Таня Димитрова посочва, че езикът е белегът, които е натоварен с тази основна разграничителна функция. Като основен фактор за разграничаване на себе си и „своите”, „близките” от „другите” и „чуждите” сред българската общност в гръцката държава се наблюдават две успоредни тенденции. От една страна това е издигането му в култ като основен носител на българската национална идентичност, за което изключителна роля изиграват българските неделни училища (до настоящия момент те са 6). От друга страна се наблюдава и отрицателната тенденция на изоставяне на българския език от страна на израстващото в Гърция второ поколение, в полза на доминиращия (гръцки) език.
   За разлика от други имигрантски общности, които изповядват исляма фактът, че българските емигранти принадлежат към Източното православие играе роля за по-лесното им адаптиране към местното гръцко общество. И въпреки че голяма част от българите приемат гръцката църква за идентична с българската, в Атина е открита българска православна църква. Нейната задача е да се превърне в институция, която да играе важна роля в организирането и поддържането на социално-културния живот на българската общност.
   Наред с езика и религията, фолклорът също е един от показателите, които изграждат националната идентичност. Създаването на фолклорни групи и танцови състави към неделните училища служат за основа на обединение на българите в гръцката страна.
   В противовес на всеобщото твърдение, че българите не си помагат помежду си и че са  разединени, поддържането на контактите с членове на собствената общност е от изключително важно значение за живещите на територията на гръцката държава българи и то не само за разрешаването на всекидневни проблеми, но и за подържането на чувство  за социална принадлежност чрез съществуване в „своя собствена” група. Отговор на тази необходимост  са и средищата, организирани от самите българи като българските заведения, които функционират паралелно и като развлекателни центрове за обмен на информация и като инструмент, който създава чувството за прибиваване в „собствено” социално пространство. Обикновено на тези места се организират както общобългарски ( календарни и национални) празници, така и лични като рождени дни, кръщенета, сватби. По отношение на календарно-празничната система и остатъците от традиционно обредни елементи при българските емигранти, Таня Димитрова  е на мнение, че се наблюдава картина почти идентична с тази на българите, които не са мигрирали, но се забелязва все пак етноразличителната натовареност на някои празници, които биват отбелязвани като „традиционно” български. Като такива се възприемат Баба Марта, 8-ми март, а Трифон Зарезан през 2011 става повод за организиране на „общобългарски” събор в центъра на Атина.
  Наред със своите специфични културни традиции и език, българите в Гърция се дистанцират от местното мнозинство и чрез колективната памет на общото историческо минало, което повечето емигранти определят като „велико” – минало, което повдига духа и калява волята им в трудни миграционни моменти.
   Важна роля за опазване и поддържане на националната идентичност на българите в Гърция имат и създадените различни асоциации, сдружения и организации, чиито основни задачи са подчинени на нуждите на българите за по-бързото им интегриране в новата социална среда, опазване и съхранение на националното им самосъзнание и запознаване на гръцкото общество с българската култура.
   Една от първите форми на организиран обществен живот на българите в Гърция са и издаваните в Атина български вестници, които задоволяват читателските потребности на емигрантите с информация за събитията в света и гръцката държава.
   За динамичните процеси в българската общност през последните години свидетелстват и множеството форуми и страници в интернет-пространството, създадени от и за българските емигранти в Гърция.
   На базата на европейския си произход, на общата с гърците православна религия, на историческото минало и на членството на България в Европейския съюз, българите в Гърция изграждат представата за себе си, която ги поставя на морално по-високо ниво в обществото в сравнение с останалите имигрантски групи. Като доказателство за това служат и примерите на множество смесени бракове между български и гръцки граждани, което е по-рядко срещано явление при останалите общности. Самите бракове съдействат за приобщаване и привързаност на партньора към общността на „ другия” в личен, културен и икономически план.
  Като разглежда динамиката на миграционните движения от България към Гърция,   Таня Димитрова обобщава, че южната ни съседка се оказва една от най-достъпните и предпочитани възможности за миграция на българските граждани като доказателство затова е големият размер на формиралата се там българска общност. Същевременно икономическата криза, в която тя изпадна, политиката на икономии, предприета от гръцкото правителство и свиването на пазара на труда поставят нови неизвестни пред мобилността на българите и тяхната способност да се адаптират към променящите се икономически условия. До момента не се забелязва засилен процес на миграция обратно към България, което показва, че по-голямата част от българите са успели добре да се реализират на пазара на труда и въпреки свиването на гръцката икономика успяват да запазят позиции.