Галерия

1

Края на ПАСОК предизвести някогашният председател на партията и премиер на Гърция Костас Симитис. В дискусия, организирана от несмаката партия на Зелените в Берлин той заяви, че на мястото й „ще дойде нещо друго”, но то ще е резултат на „вътрешна динамика”, а не на външен натиск.

Костас Симитис защити политиката си, чийто резултат бе приемането на Гърция в зоната на еврото, както и приложените за целта критерии. „Аргументът, че Гърция е успяла да влезе в еврозоната, без да изпълнява предпоставките за това не отговаря на истината. Включихме бюджетните разходи за закупуването на оръжия не в годината на подписване на договора, а в годината на предаването им в Гърция”. Според него по онова време този метод не е бил приет от всички членове на еврозоната.

В речта си със заглавие „Гърция, quo vadis?” бившият премиер определи като „нереални” условията, които бяха поставени с цел бюджетното оздравяване на Гърция. „Съставителите на меморандума пропуснаха да свържат неговите цели с реалните събития, т.е. рецесията”. Според него гръцкото правителство е трябвало да преговаря с кредиторите на страната, да отправи предложения и да подпише само след определянето на предпоставките, гарантиращи развитие. Костас Симитис подчерта също, че Гърция е била по-слабата страна, понеже се е намирала под тежестта на външния дълг и не е имала на разположение нужните хора, които да направят правилна преценка за последиците. Според него силната страна на кредиторите се е състояла предимно от немските партньори, които избрали метода на „наказанието”, за да вразумят „недисциплинираните” гърци чрез неимоверно високите лихви на помощните пакети. „Това е една черна педагогика, която бе премахната от училищата преди години и не би следвало да се прилага в междудържавните отношения”, бе коментарът на председателя на групата на Зелените в Европейския парламент Даниел Кон Бендит.

В отговор на въпрос за последиците от евентуалното излизане на Гърция от еврозоната Костас Симитис определи тази възможност като „жестока ситуация” и „катастрофа”, която ще засегне най-вече ниските и средните доходи, докато богатите ще увеличат своите капитали. „Популистите са тези, които искат завръщане към драхмата. Истината е, че те са изнесли своите евро в чужбина. Тази пропаганда е дело на маргинални или лоши бизнесмени. Но няма да им направим тази услуга”.

Бившият премиер изрази песимизма си по отношение на изкореняването на клиентелистките връзки в гръцкото общество. „Гърците харесват тази система. Това е нещо, което трябва да признаем”.

Той отхвърли категорично идеята да се завърне на премиерския пост. „Осемте години, през които се намирах там бяха предостатъчни. Трябваше да дам мястото си на по-млади хора”. По тази причина Костас Симитис отказа да даде отговор на въпроса кои са първите три неща, които би направил, ако застане отново начело на кабинета. Въпреки това не отказа да изкаже мнението си за реорганизацията на Европа и Гърция в качеството си на „обикновен гражданин”. „В настоящите условия драстичното намаляване на лихвите по задълженията би изиграло ключова роля”.

Той определи като задоволителни резултатите от европейската среща на върха през миналия октомври, но допълни, че „те решават само частично дълговата криза”, както и, че в Европа трябва да се установи истинско икономическо управление, дори и с промяна на пактовете. Според Костас Симитис това управление може да стане реалност в рамките на еврозоната, а нейните членове могат да създадат нови институции, като например „министър на финансите на еврозоната”. Друго негово предложение е създаването на план за развитие и инвестиции, за който страните извън еврозоната няма да имат право на мнение.

Той отхвърли теорията, че прекалената разтощителност е единствената причина за дълга на Гърция и подчерта разликата между европейския север и юг, „с която Европа до момента не съумя да се справи резултатно”. Предложи създаването на „общ план за прогрес” на еврозоната, който ще е съобразен с неравенствата и предупреди за катастрофалните последствия от евентуалното й разтурване.