Галерия

1

Основната идея на еврогрупата бе, че щом имаме банкова криза, една банка трябва да намери допълнителни средства, за да издържи на натиска. Първо, ще потърсим средства в самата банка. Ако тя няма средства, ще отидем при акционерите на банката. Акционерите на банката също носят отговорност за контрола над управителния съвет на банката. Ако парите не стигат, можем да се обърнем и към облигационерите на банката. Те също имат отговорност, защото са дали кредит на банката без да проследят дали тя е устойчива. Облигационерите трябва да внимават преди да дадат на банката кредит, който тя може и да не е способна да изплати.

Там където председателя на еврогрупата направи грешка е като заяви, че ще търси помощ и от вложителите. Гражданинът, който има влог в една банка не е нито акционер, нито собственик на облигации на финансовите институции, за да прави контролни проверки на банката. Затова не може да се държи отговорен, ако банката пропадне. Отговорност за устойчивостта на банката носят, управлението, акционерите, облигационерите и надзорните органи, който отговарят за финансовия сектор.

Ако се създаде впечатлението, че вложителите в която и да е европейска банка може да загубят парите си, ще се загуби доверието в цялата финансова система. Това ще има много лоши последствия за еврозоната. Хората ще започнат да теглят парите си от банковата система във валутния съюз и ще се насочат към други страни извън еврозоната, като Швейцария, САЩ или към Азия. Това  ще намали капиталовите запаси и в резултат на това ще се намалят възможностите за ръст.

Другият отрицателен резултат от това да се насадят съмнения в ума на вложителите е, че хората ще внимават много къде влагат парите си. Ще търсят банката с най-нисък риск, който почти не съществува.

Банките съществуват точно поради обратната причина. Те събират депозитите на вложителите, за да могат да финансират предприятия с известен риск. За да имаме икономически ръст трябва да се финансира реалния бизнес, който винаги носи известен риск. Ако откажем да финансираме, който и да е бизнес с риск, то тогава няма как да се постигне икономически ръст. Не казвам, че трябва да слагаме парите си в предприятия със свръх-риск, но трябва да съществува риск, за да може да стимулираме икономическата дейност.

В края на краищата това, което се случи бе грешка в изказването или реален план, който може да се приложи в бъдеще в Европа?

Не смятам, че казаното от Дейселблум е било плод на грешка. По-скоро представя едно течение във вярванията на хората от северна Европа – Германия, Холандия, Финландия и по-малко в Австрия. Нека започнем от факта, че за да се запази еврото трябва да се установи по-тясно банково обединение. То ще помогне на Европа, както действа в САЩ  да има точна процедура за действие при създаване на кризисна ситуация. За да стане това обединение факт, трябва да бъдат акумулирани големи средства. Германците знаят, че за да се случи обединението, трябва да сложат в общата сметка много големи суми. Целта на Германия е този процес на обединение да започне с колкото се може по-малко дългове. Тя обещава, че в бъдеще няма да остави нито една банка да фалира, но сега не иска да плаща неплатени сметки натрупани досега (legacy issue). Изявлението на Дейселблум изрази точно това мнение – ако сега съществува неустойчивост, трябва да се поеме от някой. След това ще има нов механизъм, който ще заработи, за да усвоява подобни кризи.

Изказването на Дейселблум има и друга гледна точка. Не съдя дали тя е правилна или не, просто не може да я подминем. Хората в Германия, Австрия, Холандия и Финландия не искат да се плащат bail outs (да се дават помощни средства). Реакцията срещу помощните програми в рамките на еврозоната е много голяма. Над 60% или 70% от запитаните граждани на тези страни не иска еврозоната да продължи да дава пари за спасението на страни като Ирландия, Гърция, Испания, Португалия и т.н. Когато в демократични страни съществува такова силно течение в общественото пространство, то неизбежно ще получи политически отзвук. Политиците до голяма степен отразяват и предават общественото мнение, което преобладава в тези страни. Това в никакъв случай не е добре за еврото, но щом това е реалността в страните от северна Европа, става много трудно техните политици да пренебрегнат народния глас.

Начинът, по който се проведе цялата дискусия свързана с Кипър може да имаше някой положителни страни, но създаде едно чувство за разделение в южноевропейците от северните им съграждани. Поведението на Германия към Кипър създаде много сериозни реакции в общественото мнение в европейската периферия. Ако тази поляризация продължи, ще е много трудно държавите от юга да направят нужните реформи.

Въпреки че Германия днес е силната държава на деня, има средствата и е най-силната държава в еврозоната, не може да се справи с ролята на лидер в европейския валутен съюз. Няма познанията (know-how) как да управлява многонационална организация. Германия няма опита на Великобритания или на Франция, които имат зад гърба си империя. Това е страна, която никога досега не е имала ролята на водач между други. Липсва и културата на лидер и оттам идват голяма част от грешките, които виждаме.

Заплашено ли е еврото като валута?

В дългосрочен план – да. Еврозоната не е заплашена до такава степен от икономическите развития, а от политическата и от обществената поляризация между северна и южна Европа. От напрежението, което се събира между двете "Европи". Не искам в никакъв случай еврото да се провали, но трябва да се намери начин да няма крайни феномени, които заплашват целостта на съюза.