Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Връщането към световните пазари ще е дълго и трудно

13 Април 2011 / 20:04:56  Виктория Миндова
2214 прочитания

Очевидно е, че връщането към икономически ръст на Гърция минава през включването на частния капитал в пристанищата, летищата и другите държавни инфраструктурни организации, заяви министърът на финансите Георгиос Папаконстантину. Той говори на бизнес форума, организиран от вестник The Financial Times, който събра гръцки и световни специалисти в банковия и застрахователния сектор, държавници и инвестиционни експерти от цял свят. Гръцкият финансов министър подчерта, че страната може да отприщи огромния си инвестиционен потенциал чрез приватизацията в енергетиката, хазартните игри и една широка гама от други сектори. Програмата за раздържавяване ще има двойно действие защото не само ще помогне за по-бързо връщане към положителен икономически ръст, но и ще окаже положителен ефект в усилията да се намали външния дълг.

Папаконстантину подчерта, че програмата на правителството предвижда мерки, които са много по-големи от 15-те милиарда евро нужни за съкращаването на дефицита. Причината е, че допълнителните усилия трябва да покрият нарастващите разходи по изплащането на текущите задължения по външния дълг и високите лихви. „Само лихвите са се повишили с осем милиарда евро, което ни задължава да вземем предвид не само намаляването на дефицита, но и разходите по външния дълг”. Той подчерта, че за да се достигнат целите, правителството е намалило разходите за заплати в държавния сектор, оптимизирало е работата на публичните институции, разпределило е по-справедливо социалните помощи и и се опитва даа намали широко ширещата се данъчна некоректност. Министърът обеща, че вече няма да има хоризонтални увеличения на данъчните показатели, нито общи съкращения на заплатите, познати от 2010.

За да се случат обаче промените, Георгиос Папаконстантину подчерта, че се изисква подкрепата на цялото общество. „В средата на рецесията сме”, заяви финансовият министър. Той каза, че е нормално когато страната се намира на дъното, всичко да изглежда черно. Независимо от това той изпълни ролята си на политик и заяви отново, че икономическата криза не е нещо непознато до момента и Гърция има сила да се изправи на крака. Папаконстантину даде пример с рецесията в цялата еврозона, която последва след финансовия срив в САЩ през 2008. Днес зоната отбелязва положителен ръст. За Гърция, посочи: „Ако погледнем последното тримесечие на 2010, ще видим, че е най-лошото от началото на програмата, но първото тримесечие на 2011 вече има подобрение”. По тази логика, министърът обясни, че след последните три месеца на 2011 може да се очакват първите положителни резултати в икономическия ръст на страната.

„Първото нещо, което трябва да съществува, за да говорим за положителен икономически ръст е доверие. Доверие от друга страна не може да има, докато не намалим дефицита си”, бе категоричен Папаконстантину. Той каза, че това е главната и неотменна цел на правителството и детайлният план за достигането й ще бъде представен в средата на месец май, когато ще се съобщи средносрочният план за финансово оздравяване. Според него Гърция ще изпълни стриктно предначертаните мерки и няма никаква опасност да се стигне до преструктуриране на външния дълг. „Ако всички тези мерки, които прилагаме не доведат до икономически ръст, то защо ги правим?”, попита риторично. Папаконстантину обясни, че за да се намали дефицитът и да се достигне до образуването на първични бюджетни излишъци са нужните съставки, които да спрат спекулациите за преструктуриране на външния дълг.

Икономическите съветници на трите големи гръцки банки също се обединиха около идеята, че преструктурирането на външния дълг е тема извън дневния ред на социалистическото правителство. Те бяха категорични, че реформирането на дълга не трябва нито да се обсъжда, нито да се прилага, защото подобно развитие би предизвикало много по-големи вреди, отколкото ползи както за Гърция, така и за цяла Европа. Главният икономист на Eurobank EFG Гикас Хардувелис заяви, че ако е трябвало да се направи преструктуриране на дълга, то е трябвало да се случи до май 2010, когато Гърция е подписала Меморандума за финансова помощ. Икономическите специалисти от Алфа банк, Националната банка на Гърция и Eurobank EFG се обединиха около идеята, че първи приоритет на правителството днес е да изпълни коректно плана за оздравяване.

Михалис Мазуракис, главен икономист на Алфа банк бе категоричен, че темата за преструктурирането на дълга е извън всяка логика. Подобно на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой той заяви: „Още не съм срещнал никого, който да може да ми каже предимствата на един подобен сценарий”. Той подчерта, че спазването на програмата за фискална консолидация и извършването на предвидените структурни промени ще даде изход от настоящата криза. Михалис Мазуракис се позова на миналогодишния доклад на Международния валутен фонд, според който дори по някакъв вълшебен начин половината от външния дълг на Гърция да изчезне или да бъде опростен страната пак ще трябва да има поне три процента първични бюджетни излишъци, за да може съотношението външен дълг към БВП да е стабилно и да се погасява дълга без проблеми. „Значи каквото и да правим с външния дълг, първо неговото преструктуриране няма да ни реши проблемите, а изпълнението на оздравителната програма е задължително. Иначе няма как да образуваме първични бюджетни излишъци”, заяви Мазуракис. Той добави: „Не искам Гърция с мотото „Не плащам” да се разрасне и да се превърне в нещо генерално, вместо периферно движение, каквото е в момента”.

Според икономическия анализатор на Националната банка на Гърция Павлос Милонас правителството трябва да се опита не само да покрие целите, заложени в Меморандума за финансова помощ, но и да положи усилия за допълнителни мерки, които ще дадат преднина на Гърция. Павлос Милонас обясни, че в момента капиталовите пазари виждат само един външен дълг, който се увеличава. Те се съмняват, че той може да се изплати. Затова е от изключителна важност месечно да се изпълняват всички планирани мерки, свързани както с фискалната консолидация, така и със структурните промени, без да има пропуски в постигането на целите. Логиката е, че в края на краищата трябва да се създадат достатъчно големи бюджетни излишъци, които да покриват дълговите си задължения , след като са покрити всички други нужди в бюджета. „Ако не можем да направим това, защо да ни кредитират отново? И тогава наистина ще се наложи да говорим за преструктуриране на дълга”.

В този ред на мисли бяха и коментарите на икономическия анализатор на Eurobank EFG Гикас Хардувелис, който заяви, че Гърция ще успее с програмата за икономическо оздравяване, защото няма друг избор. „В момента сме притиснати в ъгъла и изпълнението на целите по Меморандума за финансова помощ е единственият ни изход”. Той отдаде сериозно внимание на дългото и продължително недоверие на капиталовите пазари към волята на гръцкото правителство да се справи с настоящата криза и подчерта многократно, че нещо повече трябва да се направи. „Най-важно за всички в Гърция е да се върнем към свободното кредитиране, а при тези нива на лихвите, това не е възможно”. Хардувелис изпрати сигнал към управляващите, че трябва да действат бързо и да предприемат допълнителни мерки, така че да възвърнат доверието и разликата по лихвите на гръцките към германските държавни облигации да започнат да падат.„Няма значение дали обичаме или мразим капиталовите пазари, те трябва да бъдат убедени, че в Гърция се правят реални усилия за промяна”.

Критика към държавниците отправи и изпълнителният директор на EFG Eurolife Александрос Саригеоргиу. Той заяви, че е дошъл моментът да се разбият митовете около  начините, по които действа до момента държавното пенсионно осигуряване. „Дойде време да разбием старите си разбирания, които голяма част от политическия свят в Гърция приема като свещени крави”.

Първият мит, който вече е време да бъде свален от пиедестала, на който седи години наред  е взаимопомощта между поколенията в пенсионното осигуряване. Системата днешните работещи да плащат пенсиите на пенсионерите се оказа особено неуспешна и доказателство за това са дефицитните пенсионни каси. Застаряващото общество както в Гърция, така и в Европа е изправено пред проблема сегашните работещи да осигурят едновременно пенсии за техните родители, но и за самите себе си, защото запасите във фондовете са изчерпани или никога не са били акумулирани. „Минималната пенсия, която правителството установи миналата година бе 320 евро. Сравнете тази сума със стандарта на живот, който ни заобикаля и ще разберете, че свещената крава на тази политика май не е толкова свещена”.

Високият стандарт на живот, осигурен в последните десетилетия на гърците, не може да бъде покрит от минималната държавна пенсия.  Саригеоргиу заяви, че средната продължителност на живота след навършването на 65 години е още поне 25 години за всеки европеец. Това означава, че след средно 40 години работа, трябва да се изплащат пенсии още 25 години, в условията на застаряващата Европа. Старият континент има проблем с намаляването на работната ръка и повишаването на хората в третата възраст, които имат право на пенсия след цял живот работа. Освен всичко останало Европа става все по-неконкурентна и произвежда много по-малко и много по-скъпа продукция, от страни като Китай или Индия, които заливат световния пазар. Изпълнителният директор на EFG Eurolife заяви, че се изисква се преструктуриране на модела, в който всеки работещ ще инвестира сам в бъдещите си старини така, че след дълги десетилетия работа, пенсията му да бъде осигурена.

Втората свещена крава, за която е дошло време да мине под ножа е „държавата, която гарантира всичко”, заяви застрахователният специалист. Александрос Саригеоргиу обясни, че един обикновен застрахователен продукт като доброволното частно пенсионно осигуряване носи известни рискове, но и много по-големи капитали за тяхната гаранция. За да се гарантира максимално избягването на евентуалните рискове, от началото на следващата година влизат в сила правилата по  Solvency II.  Новата регулация ще позволи измерването на поетите рискове в дълбочина и според резултатите ще се изисква гарантирането на съответните капиталови стойности, така че вложенията на потребителите да бъдат максимално защитени. Саригеоргиу каза, че гаранциите за определена услуга в частното застраховане ще изискват пет пъти повече капитали за гаранция, отколкото първоначално внесената стойност. Всичко това важи за частното застраховане и по-конкретно за частното пенсионно осигуряване. Тук идва и парадоксът – ако изпълнителят на съответната пенсионна услуга е частна компания, която е обвързана с правилата на Solvency II, тя е задължена да гарантира тези капитали, но няма да може и ще се откаже от услугата, защото става нерентабилна. В същото време, ако държавата трябва да предостави същата услуга, тя ще се гарантира от държавни облигации, които всички станахме свидетели, че може за много кратко време да загубят стойността си както стана с гръцките държавни облигации.

Друг проблем е, че държавното пенсионно осигуряване в Гърция поема 90 на сто от пазара в страната. Според специалиста опитът за реформа през 2002 година, когато е бил приет законът за браншовите осигурителни дружества е допуснал една основна грешка и тя е била, че правителството е направило и вторият пилон на осигурителната система задължителен, като по този начин дублира функциите на първия. В същото време държавата е предала правото на браншово пенсионно осигуряване на съответните държавни каси, като по този начин извади извън играта частните застрахователни фирми и алтернативните осигурителни фондове. „Имаме нужда от преустройство на системата. Трябва да се повишат спестяванията, за да се покрият дефицитите в държавното пенсионно осигуряване, след което трябва да се образува капитализираща система за пенсионно осигуряване, в която всеки гражданин в тази страна да има свои собствени спестявания за старини”, разясни Александрос Саригеоргиу. В страната трябва да се създадат сериозни данъчни стимули, така че днешното младо поколение да започне да заделя средства за пенсия, като се установи и законово ролята на застрахователните дружества в браншовото осигуряване и да се гарантира сериозен надзор за коректното функциониране на социално-осигурителния и застрахователния сектор.

Категории: ИкономикаПазари инфраструктура приватизация криза външен дълг песионно осигуряване Гърция
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus