Галерия

1

Очевидно е, че връщането към икономически ръст на Гърция минава през включването на частния капитал в пристанищата, летищата и другите държавни инфраструктурни организации, заяви министърът на финансите Георгиос Папаконстантину. Той говори на бизнес форума, организиран от вестник The Financial Times, който събра гръцки и световни специалисти в банковия и застрахователния сектор, държавници и инвестиционни експерти от цял свят. Гръцкият финансов министър подчерта, че страната може да отприщи огромния си инвестиционен потенциал чрез приватизацията в енергетиката, хазартните игри и една широка гама от други сектори. Програмата за раздържавяване ще има двойно действие защото не само ще помогне за по-бързо връщане към положителен икономически ръст, но и ще окаже положителен ефект в усилията да се намали външния дълг.

Папаконстантину подчерта, че програмата на правителството предвижда мерки, които са много по-големи от 15-те милиарда евро нужни за съкращаването на дефицита. Причината е, че допълнителните усилия трябва да покрият нарастващите разходи по изплащането на текущите задължения по външния дълг и високите лихви. „Само лихвите са се повишили с осем милиарда евро, което ни задължава да вземем предвид не само намаляването на дефицита, но и разходите по външния дълг”. Той подчерта, че за да се достигнат целите, правителството е намалило разходите за заплати в държавния сектор, оптимизирало е работата на публичните институции, разпределило е по-справедливо социалните помощи и и се опитва даа намали широко ширещата се данъчна некоректност. Министърът обеща, че вече няма да има хоризонтални увеличения на данъчните показатели, нито общи съкращения на заплатите, познати от 2010.

За да се случат обаче промените, Георгиос Папаконстантину подчерта, че се изисква подкрепата на цялото общество. „В средата на рецесията сме”, заяви финансовият министър. Той каза, че е нормално когато страната се намира на дъното, всичко да изглежда черно. Независимо от това той изпълни ролята си на политик и заяви отново, че икономическата криза не е нещо непознато до момента и Гърция има сила да се изправи на крака. Папаконстантину даде пример с рецесията в цялата еврозона, която последва след финансовия срив в САЩ през 2008. Днес зоната отбелязва положителен ръст. За Гърция, посочи: „Ако погледнем последното тримесечие на 2010, ще видим, че е най-лошото от началото на програмата, но първото тримесечие на 2011 вече има подобрение”. По тази логика, министърът обясни, че след последните три месеца на 2011 може да се очакват първите положителни резултати в икономическия ръст на страната.

„Първото нещо, което трябва да съществува, за да говорим за положителен икономически ръст е доверие. Доверие от друга страна не може да има, докато не намалим дефицита си”, бе категоричен Папаконстантину. Той каза, че това е главната и неотменна цел на правителството и детайлният план за достигането й ще бъде представен в средата на месец май, когато ще се съобщи средносрочният план за финансово оздравяване. Според него Гърция ще изпълни стриктно предначертаните мерки и няма никаква опасност да се стигне до преструктуриране на външния дълг. „Ако всички тези мерки, които прилагаме не доведат до икономически ръст, то защо ги правим?”, попита риторично. Папаконстантину обясни, че за да се намали дефицитът и да се достигне до образуването на първични бюджетни излишъци са нужните съставки, които да спрат спекулациите за преструктуриране на външния дълг.

Икономическите съветници на трите големи гръцки банки също се обединиха около идеята, че преструктурирането на външния дълг е тема извън дневния ред на социалистическото правителство. Те бяха категорични, че реформирането на дълга не трябва нито да се обсъжда, нито да се прилага, защото подобно развитие би предизвикало много по-големи вреди, отколкото ползи както за Гърция, така и за цяла Европа. Главният икономист на Eurobank EFG Гикас Хардувелис заяви, че ако е трябвало да се направи преструктуриране на дълга, то е трябвало да се случи до май 2010, когато Гърция е подписала Меморандума за финансова помощ. Икономическите специалисти от Алфа банк, Националната банка на Гърция и Eurobank EFG се обединиха около идеята, че първи приоритет на правителството днес е да изпълни коректно плана за оздравяване.

Михалис Мазуракис, главен икономист на Алфа банк бе категоричен, че темата за преструктурирането на дълга е извън всяка логика. Подобно на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой той заяви: „Още не съм срещнал никого, който да може да ми каже предимствата на един подобен сценарий”. Той подчерта, че спазването на програмата за фискална консолидация и извършването на предвидените структурни промени ще даде изход от настоящата криза. Михалис Мазуракис се позова на миналогодишния доклад на Международния валутен фонд, според който дори по някакъв вълшебен начин половината от външния дълг на Гърция да изчезне или да бъде опростен страната пак ще трябва да има поне три процента първични бюджетни излишъци, за да може съотношението външен дълг към БВП да е стабилно и да се погасява дълга без проблеми. „Значи каквото и да правим с външния дълг, първо неговото преструктуриране няма да ни реши проблемите, а изпълнението на оздравителната програма е задължително. Иначе няма как да образуваме първични бюджетни излишъци”, заяви Мазуракис. Той добави: „Не искам Гърция с мотото „Не плащам” да се разрасне и да се превърне в нещо генерално, вместо периферно движение, каквото е в момента”.