Галерия

2

1

До повторните парламентарни избори в Гърция остава по-малко от месец. Поляризацията в обществото е голяма, а социологическите проучвания, които поставят радикалната левица СИРИЗА на първо място предизвикват смут в голяма част от гърците. За евентуалния изход от изборите, партийните съотношения, политическата система и повтарящата се история GRReporter разговаря с преподавателя по политическа история в Атинския унверситет Танос Веремис. На изборите на 6-ти май той се кандидатира за депутат с партията на Стефанос Манос, Драси. Сега обаче няма да участва, „защото залогът е много голям. От тях зависи оставането на Гърция в еврозоната и Европейския съюз".

Г-н Веремис, на какво се дължи възходът на СИРИЗА? Смятате ли, че той е само временен или ще е в сила за дълъг период от време?

Впечатлителният възход на радикалната Левица от една страна се дължи на много лошото икономическо състояние на страната, което създава чувство на безнадеждност. Но преди всичко се базира на страха на държавните служители, че в даден момент ще загубят работните си места. В момента безработните в страната, които са над един милион са бивши служители от частния сектор. Досега държавният сектор не бе докоснат. Затова и работещите там се обединяват около СИРИЗА, откъдето им обещават много и различни неща. Основното е, че ще когато вземат властта ще анулират меморандума за финансова помощ. Сега виждаме една промяна в тона, но това все пак остава основното им обещание.

Другото зло е, че както Нова демокрация, така и ПАСОК се намират в състояние на спад, а техните ръководства са много проблемни. Алексис Ципрас изглежда млад, красив, енергичен и симпатичен на момичетата. Как биха могли да се справят с него Евангелос Венизелос и най-вече Андонис Самарас, който е загубил самообладание? Той така или иначе не вдъхновяваше особено последователите на Нова демокрация, а сега вече не вдъхновява никого.

Смятам, че явлението СИРИЗА е напълно временно. Алексис Ципрас няма никаква идея как да се справи с вероятността партията му да поеме властта. Той гледа на нещата от позицията на партия, която събира около себе си протестиращите граждани и силата й не е повече от 4 на сто. Алексис Ципрас и групата водещи фигури около него определям като невежи и това е най-малкото, което мога да кажа за тях. Изричат един куп крайности и с тях плашат хората. СИРИЗА се състои от 12 съставни части, всяка от които има своите идеи и там цари един голям хаос. Като започнем от маоистите и преминем към неомаоистите, троцкистите, почитателите на Фидел Кастро. Просто е невъзможно един обикновен човек да се ориентира и да разбере какво изразява всяка от съставните части на тази коалиция. Както вече казах, самият Алексис Ципрас е симпатичен на средностатистическия гражданин. Той е един млад и неопитен политик, който обаче е достатъчно умен, за да научи нещата с времето.

Възходът му няма да просъществува за дълго, поне не повече от 1-2 седмици. Мнението ми е, че СИРИЗА няма да спечели изборите и ще е втора по брой гласове партия.

Това означава, че смятате, че на първо място ще е Нова демокрация.

Да, така мисля. Тя ще спечели около 26 - 27 на сто от гласовете, а СИРИЗА между 22-23 на сто. Тогава вече ще може да се сформира кабинет, защото ако не го направят политиците ни ще са за убиване. Нова демокрация, ПАСОК и Демократичната Левица трябва да могат да сформират кабинет.

Утре ще бъде обявен съюз между партия Драси, с която вие участвахте на изборите на 6-ти май и партията „Пресъздай Гърция” на Танос Дзимерос. Мислите ли, че те биха участвали в коалиционен кабинет?

Ако успеят да преминат границата от 3 на сто – да, със сигурност ще участват. Но не съм сигурен, че ще успеят да достигнат този процент в тези, толкова поляризирани избори. Не е изключено, но е трудно.

Вие ще участвате ли в изборите отново?

Не, няма да участвам, защото смятам, че залогът на изборите на 17-ти юни ще е много по-голям в сравнение с предишните. На изборите на 6-ти май всички знаехме, че хората ще гласуват, за да накажат политическата система. Така и стана. Вотът в полза на СИРИЗА беше по-скоро наказателен, отколкото конструктивен. Този път обаче смятам, че залогът е оставането или не на Гърция в еврозоната.

В контекста на участието на Гърция в международни организации, в американското списание Foreign policy бе публикувана анкета, проведена сред 59 анализатори, политици и специалисти. 18 от тях са посочили, че ако една от страните в НАТО трябва да бъде изгонена, това е Гърция. Как коментирате това?

От НАТО? Тези хора са напълно глупави. Ако бяха казали това за Европейския съюз щях да го приема, защото има причина за подобно действие. Но какво общо има това със Северноатлантическия алианс, на който Гърция винаги е била вярна и е участвала по консктруктивен начин. Каква е причината за това? Какво е направила Гърция срещу НАТО? Нямам друг коментар за хората, които са направили тази анкета.

На какво се дължи според Вас неуспехът за създаване на един широк проевропейски фронт с участието на дясноцентристките сили и ПАСОК с цел подсигуряването на членството на Гърция в европейските структури?

На факта, че лидерите на партиите са изключително немислещи. Господата Самарас и Венизелос се състезават за това кой е по-глупав. Не разбират, че в деня след изборите те и техните партии може да нямат никакво присъствие в политическия живот на Гърция. И вместо да се опитат да спасят партиите си и най-вече страната, като създадат един алианс, пък било то и след изборите на 6-ти май и да приобщят Стефанос Манос или който и да е друг разумно мислещ човек, те не го правят. А „читавите” хора в Нова демокрация са много малко: Кириакос Мицотакис, Костис Хадзидакис, Мариета Янаку, Николаос Дендиас и Спирос Талиадурос. От там нататък започва надолнището. Признавам, че не познавам младите кандидати. Може на изборите да са се появили някои способни сред тях. Хората, които ви изброих произхождат от старата генерация на традиционните буржоазни семейства. Някога те бяха мнозинството в Нова демокрация. Сега партията е изпаднала, заради опита й да последва примера на Андреас Папандреу в популизма. Затова и от там изскочиха „звезди” като Панос Каменос, който е несъществуващ като политическа фигура. Той трябваше да се намира в някой магазин или банка, където да работи, като всеки добър християнин. Защо му е политиката на този човек, който няма нищо в главата си?

Неговите, както и гласовете на Златна зора са загубени от Нова демокрация вотове, заради появилите се в нея популисти. Този процес започна още по времето на Костас Караманлис, но достигна своя апогей при Андонис Самарас и неговите миналогодишни изпълнения против меморандума. Обяви се срещу него и докато хората разберат накъде бие, изведнъж се обяви за него. Докато се усетят хората, вкара в бюлетините Георгиос Симбилидис (който бе причината за падането на правителството на Нова демокрация през 1993), за да напомня на привържениците на партията кой ги беше заплюл в лицето. След това също толкова бързо изтри името му от тях. Е, сега разбирате ли как се чувства среднстатистическият привърженик на Нова демокрация? Той буквално е разбит от тактиките на  Самарас. Но за съжаление трябва да го подкрепят. Защото другият избор е да напуснем еврозоната и Европейския съюз напълно.

В интервю за GRReporter веднага след парламентарните избори през 2009 бяхте заявил, че Костас Караманлис няма политическо бъдеще. Продължавате ли да подкрепяте това свое мнение?

Абсолютно. Как е възможно да има бъдеще Костас Караманлис? Той остави след себе си хаос и напусна партията „тичайки”, без да направи никаква равносметка за допуснати грешки. Нищо такова не се случи и чувството, което остави беше като да не е съществувал никога.

Питам, понеже някои казват, че само той е в състояние да обедини дясноцентристките сили.

Сега шегуваме ли се? Това е като да казваме, че пълният виновник за трагичното състояние на Нова демокрация през последните години ще поправи лошите неща. Само едно ново ръководство, което ще изхвърли половината от тези, които се намират там може да промени Нова демокрация. Вече ви казах имената на някои от тях. Евентуално между тях може да е и по-десният Макис Воридис, който да „репатрира” вотовете на онези, които последваха Панос Каменос и Златна зора.

Какво е вашето мнение за завръщането на Дора Бакояни в Нова демокрация?

Не знам при какви условия е станало това, но хората, които се връщат заедно с нея нямат никаква стойност. Те са обикновени политиканти, както всички останали. Дора Бакояни е толкова потънала в стария начин на действие на партиите и въпреки че е умен човек, не мисля, че е в състояние да преоткрие себе си. Просто не може. Тя вижда хората като вотове, а не тяхната стойност и възможности. Ако гледаше така на нещата, щеше да се обедини със Стефанос Манос. А, ако Самарас можеше да си даде сметка до какво трагично състояние е довел Нова демокрация, щеше поне да извика обратно Стефанос Манос.

Вие сте историк и е интересно да кажете дали Гърция някога се е озовавала и друг път в толкова трудна политическа ситуация като днешната.

Да, след изборите през март 1950. Тогава народът отново е наказал двете големи партии – Народната партия и Либералната партия с много ниски и подобни на днешните изборни резултати. През 1946 Народната партия е спечелила 55,5 на сто от гласовете, а четири години по-късно, след Гражданската война е стигнала до 19 на сто, колкото спечели сега Нова демокрация. Либералната партия пък, която прилича на ПАСОК, и с лидер един друг, но истински Венизелос - Софоклис Венизелос, който обаче не е бил много по-добър от днешния Евангелос Венизелос също е получила процент, подобен на този на ПАСОК. Третата партия, която е постигнала значимо политическо присъствие на изборите през 1950 е ЕПЕК. Тя прилича на СИРИЗА без Алексис Ципрас. Казвам това, защото нейният лидер Николаос Пластирас е бил един честен човек и патриот, не особено лесен за диалог, поради факта, че е бил офицер, но със сигурност смел и добронамерен. Т.е. пълна противоположност на Алексис Ципрас, който е умен и енергичен и Бог да ни е на помощ с него.

Значи, за да дойде новото трябва да минат доста години.

Опасявам се, че когато новото дойде вече ще е много късно. Защото границата за това са следващите избори. Ако СИРИЗА спечели и успее да сформира правителство заедно с Демократичната Левица нещата ще станат много сложни. Ако спечели Нова демокрация и съумее да се сработи с ПАСОК и евентуално с някой друг и след това последва чистка на „синята” партия, което не ми се струва много вероятно, ще можем да имаме една малка надежда.