Галерия

1

След тежката рецесия, високата безработица е най-сериозният проблем в Гърция. Според експерти обаче проблемът е започнал по-рано. Както посочи Дафни Николица – икономист в отдел „Икономически изследвания” в Банката на Гърция безработицата , особено сред младите хора е била висока и преди кризата. По думите й, това се е дължало преди всичко на високите и несъответстващи на реалната икономика заплати, както и липсата на производствени фирми, чиято продукция да се пласира на чужди пазари. „Много голяма част от работната ръка бе заета в търговския сектор, който бе възникнал вследствие на неправилния икономически модел. Друг един фактор е и сивата заетост, а тя на свой ред се дължеше на строгото законодателство и препятствията, които самата държава поставяше пред предприемачите”.

Дафни Николица все пак посочи, че след първите опити за освобождаване на пазара на работа, премахването на ред бюрократични препятствия и постепенното съвземане на икономиката се наблюдава плаха, но все пак позитивна тенденция за намаляване на безработицата. „Според данните за първите 9 месеца на 2013 назначенията са повече от уволненията и това е един положителен признак”. По думите й един важен критерий за справянето с проблема е, че много от безработните младежи в Гърция са висококвалифицирани и биха могли да съставят персонала на компании с високи изисквания.

Тя представи данните на 1-та годишна конференция на Наблюдателницата за кризата към Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП на тема "След бюджетните съкращения: Политика и политики за кризата в Гърция и еврозоната".

„За да напредне икономиката обаче са необходими инвестиции, но бавният ход на реформите в Гърция все още пречи на хората с капитали от чужбина да направят голямата крачка и да инвестират в страната”, посочи главният директор на Фондацията за Икономически и индустриални изследвания ЙОВЕ, и професор в Икономическия университет в Атина Никос Ветас.

Той посочи, че приложената в страната оздравителна програма все още не е успяла да постигне най-важното – да промени структурата на икономиката, която я доведе до ръба на пропастта. „Смятам за пропуск от страна на кредиторите, че не обвързаха помощта към Гърция с провеждането на реформите, без които икономиката просто няма да може да се възстанови”. Никос Ветас заяви, че първата реформа, която трябва да се проведе е в данъчната система, а след това и в цялата държавна администрация на всички нива, както и във връзките между държавния и частния сектор. „В противен случай всички усилия ще отидат загубени и е много реална опасността гръцката икономика да не може да надхвърли ръст от 1 % в продължение на доста години”.

В заключение той предложи Гърция да подпише с кредиторите си програма за опрощаване на част от дълга, в замяна на което тя да проведе всички необходими реформи.

Павлос Милонас от Националната банка на Гърция посочи, че банковият сектор вече не е проблемен и изрази надеждата, че ликвидността на пазара ще започне да се възстановява постепенно. „Имахме много сериозен проблем с изтичането на депозитите, когато страната се озова на ръба на излизането от еврозоната. Според различни източници общата сума, която бе източена от гръцките банки бе 100 милиарда евро. След орязването на външния дълг те започнаха да се завръщат, но окастрянето на депозитите в Кипър през март тази година прекъсна този процес, който сега тече по-бавно. Депозитите ще се върнат, когато се възстанови доверието в банките”.

Павлос Милонас заяви, че гръцките финансови институции са стабилни и имат достатъчно капитали. „През следващите дни ще бъде обявен докладът на BlackRock, който ще бъде позитивен за всички банки в страната”, каза той и допълни, че вече се наблюдават стабилни признаци за възстановяването на гръцката икономика.

В конференцията участваха и двама преподаватели по икономика, които не споделиха този оптимизъм. Според Георгиос Аргитис и Никос Христодулакис, който бе министър на икономиката в правителството на ПАСОК (2000 – 2004) приложената в Гърция оздравителна програма е на път да унищожи напълно нейната икономика. Те заявиха, че вследствие на мерките външният дълг се е покачил и поставиха под съмнение очакваните за 2014 позитивни резултати.

Според Христодулакис, три години след подписването на първия меморандум за финансова помощ гръцката икономика се е свила с 23 на сто, външният дълг е скочил от 125 на сто от БВП на 179 на сто, а безработицата – от 7 на 23 на сто. „Защо се случи това? Заради прекомерно данъчно облагане на едни и същи категории данъкоплатци, начина на реформиране на държавния сектор, рекапитализацията на банките и нулевите приватизации”.

По думите му гръцкият парламент трябва да гласува закон, който да въведе задължение към всички следващи правителства да създават бюджетен излишък, да се проведат реални реформи, да се изготви програма за държавно развитие, инфраструктури и приватизации, и да се намали дългът с още 25-30% - парите, които, както посочи са били изгубени за рекапитализацията на банките.