Емануела Карастоянова
Искате ли да видите как са изглеждали оригиналните рекламни плакати на Coca Cola и Tonic през 1930г.? Или пък плакатът на Levi Jeans през 1970г.? А рекламата на марката Philips през 1950г? Ако отговорът е да, непременно посетете изложбата “World Famous Brands” в галерия The image в Атина.В една богата колекция тя представя рекламата в периода от 1920г. до 2000г. Тук е оригиналният рекламен плакат на прах за пране Persil от 1940г., плакатът на прословутото плажното масло Coppertone от 1970г. (за което нашите майки, а дори и баби някога тайно са си мечтаели), тук е и плакатът на парфюм Шанел N 5 с Никол Кидман от 1990г. Няма съмнения, че в днешно време рекламата достига височините на изкуството. Няма съмнения и за силата, с която тя влияе върху съзнанието на човека. Тя управлява неговата фантазия, изгражда представите му за щастие, подсилва мечтите му. Рекламата е идея. Тя гради идеи, а идеите градят нея. И така, в този сложен процес , който е станал вече неразривна част от фантазията, психологията, философията и социологията на нашето общество рекламата заема ключова позиция. Какви нива е стигала фантазията едно време и с помощта на какви асоциации рекламата се е борела за власт върху човешкия мозък може да видим в именно в изложбата „World Famous Brands”. Тя ни дава отговор на въпроса какви са били продуктите, които едно време хората са рекламирали и как точно копирайтърите и артдизайнерите са се справяли със задачата си. Посещението на изложбата е добър повод да се запознаем и с идеите за „привлекателното” от началото и средата на 20-ти век, а защо не и да ги съпоставим с днешните... Интересно сравнение! С какви идеи рекламата се е опитвала да стигне до емоционалния свят на човека в началото на 20-ти век и с какви цветове се е опитвала да внуши щастие е наистина интересно да се види. Защото едва ли днес някой би се възхитил на плаката на крем Nivea, на който на преден план виждаме момиче с червена забрадка, в поза прекалено скромна и безинтересна като за нашите разбирания, а всичко това на фон разделен наполовина от ярко син и жълт цвят. Но през 1960г. никой не е мислел така... Освен разликата в цветовата гама (колористиката, която нашите предци са изплозвали е далеч по-оптимистична от тази на 21-ви век), впечатление правят и израженията на лицата и позите, в които някогашните манекените са заставали. Наистина е интересно да се види.
Освен изложбата интерес представлява и самата сграда, в която тя се помещава. Служителите на The image gallery разказват, че тя е построена от 1926г. от архитект Константинос Кориакидис. Известна в миналото като „Палатата на Ликиардопулос” (на името на собственика на сградата), тя е била критикувана поради прекалено голямата си височина. Била е наричана дори с обидната и провокативна за онези времена дума „небостъргач”, тъй като е закривала гледката към Акропола. Но кой би могъл да си представи тогава, че само след 80 години тази сграда ще бъде една от най-ниските в града?
Днес тя се смята за един от най-важните архитектурни паметници на неокласическия стил. Любопитен факт е също, че това е първата сграда с електрически асансьор в Атина. „Асансьорът и до ден днешен работи и е в много добро състояние”- хвалят се служителите. След смъртта на собственика Николаос Ликиардопулос първият етаж от сградата е предоставен на библиотека на ООН. През 1989г. след като в сградата избухва бомба офисите на ООН напускат и оттогава тя се използва единствено от студенти по архитектура.
Служителите на галерията ни разказаха за любовта на собственика към фотографията. Години наред той събирал снимки от всички краища на света, които успял грижливо да подреди в постоянна експозиция на първия етаж на сградата. Експозицията обхваща различни тематики и периоди -от 1937г. до 2006г. В нея можем да видим снимки от бокса в Америка през 1950г., от Израел през 1969г. и 1973г., а дори и кориците на списание Vogue от средата на 20-ти век.
Изложбата ще трае до 14 март 2010г., а входът е безплатен
The image gallery
Ул. Амалиас 36, Синтагма
www.theimage.gr
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
