Галерия

3

2

1

А дали биха могли да бъдат организирани така постепенно?

Да, биха могли. Надявам се това да не се случи и да нямаме обособено движение на насилието. То би било катастрофално за страната. Трябва да изясним следното: Че от морална гледна точка е неприемливо съществуването на насилие в политическата сфера. То е нещо, на което трябва да се противопоставяме по категоричен начин.

Това не означава, че в качеството си на гражданин нямам право да изразя неодобрението си от даден депутат. Няма нищо негативно в това действие, което се намира в рамките на легитимната политическа реакция. Когато усещам, че съм засегнат и не съм съгласен с нещо мога да изразя реакцията си по словесен начин. Когато обаче начинът стане насилствен, тогава говорим за неприемливи за една демократична страна действия, които ни водят към безизходица.

Откъде произтича това насилие?

Вижте, когато в политиката не разрешаваме проблемите си по координиран, организиран и конструктивен начин, не изразяваме на глас чувствата и политическите си позиции и не усещаме, че този глас е чут от онези, към които се обръщаме, тогава мога да разбера защо един човек може да се обърне към по-първобитни методи на реакция, какъвто е насилието. Разбира се, то води към безизходица и принизява лицето, което използва такива методи. Нека припомня също, че големите социални движения за защита на човешките права, и особено онези в Америка като движението на Мартин Лутър Кинг бяха изрично базирани на ненасилието. Това не е случайно. Последователите на тези движения искаха да спечелят моралното предимство. А това става, когато се противопоставяме на установения ред по рационален начин. Това придава морално предимство, защото се осъзнаваме като част от една широка публична сфера и уважаваме своите противници. Това бе голямото морално завоевание на тези социални движения. За съжаление нашата примитивност е такава, че не сме успели да достигнем това ниво.

Всичко това изглежда, че е гръцки феномен.

Да, за съжаление. От информацията, която имам от приятели и публикации в международния печат в страни, в които се въвеждат подобни икономически мерки, като Португалия например не съществува такова насилие. В Гърция съществува явлението, което бих нарекъл „гръцки нихилизъм”, който се изразява с една почти автокатастрофална мания. Виждаме го в яростта, с която групи хора разрушават центъра на града. Този феномен трябва да бъде обмислен и обяснен. Той е нещо, на което гледам с дълбока загриженост. Наблюдавам в Гърция един задълбочен нихилизъм, който разбира се не е предвестник на позитивни събития.

Можете ли да посочите подобни случаи на израз на насилие в трудни периоди с хода на гръцката история?

Не съм най-компетентният, за да ви дам такава информация. Все пак, базирайки се на енциклопедични познания за новата гръцка история не бих могъл да спомена много такива примери. Винаги са съществували отделни прояви на насилие по време на протести. Но дори и когато е имало тежки сблъсъци, те са били винаги в рамките на едно политическо предложение. Да вземем за пример 60-те години на 20-ти век. И тогава е имало протести, които често са могли да преминат към прояви на насилие. Но това е ставало, защото полицията е нападала яростно протестиращите.

Днес обаче нещата не стоят по този начин. Тук говорим за един депутат, който отива да говори на някакво мероприятие и е възпрепятстван физически, охулен и мерен с кофички кисело мляко. Т.е. говорим за качествено различен феномен. Не мисля, че през последните 50 години е имало подобни явления в гръцкото общество. Но повтарям, че съм резервиран по отношение на данните. Един историк би бил много по-компетентен за това.