Галерия

1

Фатима Табоада Лопез

Стажант

Преводач, писател, културен медиатор ... Това е Виктор Андреско, директор на Институт Сервантес в Атина от ноември 2012 г. и GRReporter и Фатима Табоада Лопез имаха възможността да разговарят с него. Роден в Мадрид през 1966 г., той е изучавал славянска филология и е работил като литературен критик в испанските вестници „АВС” и „Ел Паис”. След една година в Атина, той е много щастлив да бъде в града и признава, че ще  му бъде трудно да го напусне, когато настъпи моментът да направи това.

Има ли голямо търсене за испански език в Атина?

Да, всъщност в Гърция има голямо търсене за чужди езици и по традиция, гърците обичат испанския език. Сега нямаме толкова много курсисти както преди, но мисля, че всяка академия и културен център са изправени пред същия проблем, защото ситуацията в момента не е толкова добра. Имаме 1000 курсисти, които посещават курсовете ни всяка година и повече от 4000, които преминават успешно теста за получаване на DELE (Диплома за испански като чужд език). Притажването на сертификати за чужди езици в Гърция е много важно и обичайно нещо. В Атина преди 4 или 5 години, 6000 курсиста годишно вземаха този изпит.

Какви инициативи реализирате, за да се подобри дейността на Институт Сервантес в Атина?

Ние искаме да създадем една балансирана представа за испанския език. Популяризираме езика, но също и културата, и имаме подкрепата и помощта на посолствата на страните от Латинска Америка, особено на Мексико, Венецуела, Аржентина и Чили. Това ни позволява да предложим един общ поглед към стандартния испански език, защото понякога хората забравят, че испанският не е езикът, който се говори само в Испания, тъй като повече от 500 милиони души в повече от 20 страни  също го говорят. Хората си мислят, че ние сме бедствиe в политиката и велики в спорта, но пропускат някои неща, като нашия език и нашата култура, които са много привлекателни. Това е трудно, защото има много културни центрове в Европа, които също се конкурират да насърчават изучаването на техните езици. Ние трябва да покажем на гърците, че Испания е врата към Латинска Америка, която е много важна развиваща се икономика.

Какви събития или дейности организира центърът?

Провеждаме така наречените "драматични четения" на испански пиеси на гръцки, така че хората да дойдат и да получат представа за това какво се случва в испанския съвременен театър. В следващите месеци ще имаме шест четения на автори като Хуан Майорга или Серхи Белбел. Също така имаме испанско а-ла-карт кино, където хората избират, през Facebook, какво биха искали да гледат и ние го показваме. Сътрудничим си и с гръцката филмотека и посолствата на страните от Латинска Америка и правим филмови сериали с тях. Организираме и възпоменателни актове - с помощта на аржентинското посолство ще отбележим годишнината от рождението на Хулио Кортасар. През юни ще се състои важен фестивал, който се нарича LEA (Литература в Атина) и ние участваме в него всяка година. Интересуваме се от алтернативни форми на финансиране като така нареченото споделено финансиране (crowdfunding) и така помагаме на млади режисьори да показват филмите си в нашия център. Опитваме се да правим динамични неща, защото хората се отегчават, ако организираме само конференции със значими автори. На 6 март ще бъдем домакин на събитие организирано в чест на Емилио Пачеко, който е много обичан тук в Гърция. Също така бих искал да спомена и нашата библиотека, където организираме различни мероприятия. Освен това се опитваме да популяризираме автори, които са добре познати в Испания, но не и тук, защото все още не са преведени.

Какви прилики и разлики откривате между Испания и Гърция?

Това, което намирам за най-поразително е, че когато вървиш по улицата изглежда, че хората говорят на испански език, тъй като имат подобни звуци и произношение и човек се чувства като у дома си. Хората обичат да бъдат по улиците и да се наслаждават на слънцето и хубавото време точно като испанците, мисля, че сме много средиземноморски нации. Те са много хедонистични, обичат да се радват на живота и да го живеят с лекота, обичат културата и мисля, че и двете нации обичаме да си губим времето артистично.
Щях да кажа, че закъсняването е разлика, но всъщност това е една прилика с Испания. Бих казал, че трафикът е много хаотичен понякога, хората не използват каска, когато карат мотоциклет и пушат във всички барове. Те имат трудности при възприемането на европейските закони, защото законите са същите, както в Испания, но малко хора ги уважават. Понякога има инциденти, но най-забавното е, че те започват да си крещят един на друг по много агресивен начин, но в крайна сметка, нищо не се случва. В Испания, напротив, това понякога може да завърши с трагедия.