Галерия

1

За всяко произведено евро на Гърция й се налага да заеме 30 евроцента, конкурентостта й е на едно от последните места между страните в Европа, а най-силният й сектор корабната индустрия има само 0,5% дял в международната търговия. Данните бяха представени от професор Андреас Мераклис, който е преподавател в Университета в Пирея. Той говори на 12-тия годишен форум на корабостроителите в Атина, като основна тема на представяне то му бе доколко гръцката икономическа криза заплашва корабната индустрия в страната.

Андреас Мераклис даде обща картина на макроикономическите условия в страната, като направи сравнение между някои от макроикономическите данни на Гърция и Испания. „Ако сравним гръцкия с испанския външен дълг на пръв поглед изглежда, че Гърция се справя доста добре,” заяви професорът. Испания има около 800 милиарда евро външен дълг, а Гърция малко над 400 милиарда евро. Картината обаче се променя, когато дългът към БВП в гръцкия случай достига 130%, а за Испания тази стойност е 60% от БВП или два пъти по-висока в полза на Испания. С други думи, за всяко евро от производството на Гърция страната не само няма печалба, но й се налага да заеме една трета от вложеното. Испания от друга страна за всяко евро от производството, спестява цели 50 цента.

„Когато произвеждаш, а външният ти дълг нараства, означава, че никой не търси и не купува твоята продукция,” заключи Андреас Мераклис. Това естествено дойде да потвърди и следващото заключение – ниска конкурентост. Според проучване, проведено от Университета в Пирея сред 57 нации, Гърция е на 52 място по конкурентоспособност. Средиземноморската страна е на едно от последните места в предпочитанията на международните инвеститори. Високите данъци, тежката администрация, скъпата работна ръка и безкрайните обществени размирици поставят Гърция на 109 място за това колко лесно е да се прави бизнес в страната. В този списък на първо място е Сингапур, а съседните Македония и Албания заемат съответно 30 и 82 място. Професорът заяви, че цифрите сами говорят за състоянието на гръцката икономика и бизнес климата в страната.

За да се преодолеят трудностите, държавните управници трябва не само да проведат вътрешни реформи, но и да се насочат към развитието на силните сектори, които ще помогнат на икономиката да тръгне напред. Тук идва ролята и на корабната индустрия, която може да предостави големи възможности за развитие. „Дойде време да осъзнаем, че корабостроителната индустрия е националният ни продукт,” заяви професорът. Според проучването пет нации са основните играчи в корабния бизнес, които държат 54% от морската търговия в света. На първите места са Норвегия и Япония и независимо, че Гърция е в първата петица реалната й тежест не е толкова голяма.

Независимо от всичките изброени фактори, професор Андреас Мераклис заключи, че неблагоприятната икономическа среда не засяга корабната индустрия в страната. Една от причините са, че тя не е зависима от държавно финансиране. Индустрията се развива изцяло в частния сектор и никоя държавна банка не подпомага дейността на шипинг компаниите в страната, така че след намаляването на ликвидността да се появят проблеми с финансирането. Гърция не предоставя някакви големи облекчения за компаниите от сектора, нито има ключови докове, които да са решаващи за световната търговия, нито dry docking (сухи докове) за ремонт, изграждане и поддържане на кораби. Дори и държавата да е заплашена от сериозни икономически проблеми, единственото, което може да носи риск е кредитният риск, свързан с гръцките банки при евентуален фалит. Така или иначе според изпълнителният директор на XRTC Business Consultants Георгиос Ксирадакис чуждестранните банки имат по-голям дял във финансирането на гръцкия флот от местните банки, като 87% от чуждестранните финансови институции поддържат корабната индустрия в страната повече от 30 години.

Много по-голяма тревога предизвиква в представителите на гръцките корабни компании международната икономическа ситуация. „За мен бе много по-тревожно това, което се случи в края на 2008 и през цялата 2009 година, отколкото състоянието на гръцката икономика в момента,” заяви изпълнителният директор на International Registers Inc./Marshall  Islands Registry Тео Ксенакудис. Той подчерта, че компаниите действащи в страната все още срещат проблеми с администрацията, но по отношение на икономическата страна на въпроса заяви, че гръцката финансова криза не засяга корабния бизнес. Според него кризата дава добър шанс на държавното управление да подобри предлаганите услуги.

Добрата новина за корабните компании е, че от гръцката криза могат дори да излязат печеливши. От една страна трудните икономически условия им дават възможност за намаляване на разходите, а поради освободените пространства дава и за нови инвестиции свързани с недвижимите имоти – по-ниски наеми и по-изгодни покупки на недвижими имоти, които могат да приютят бизнеса или да се използват като инвестиция. Втората възможност, която се отваря пред предприемачите е да намерят квалифицирана работна ръка на по-евтини цени (по-ниски заплати) поради високата безработица. „Корабният бизнес е национален продукт, а гръцките кораби са икономическите ни посланици, който са част от световните пазари. Дойде време да разберем, че тази индустрия може да се окаже нашата единствена надежда,” заключи речта си гръцкият професор Андреас Мераклис.